Колкото повече отминава времето, толково повече миналото приема очертанията на мит, легенда, предание. Затова може би сега, когато се връщам във времето на едно пътуване отпреди седем години, то ми изглежда като завръщане в друг живот. А може би, защото самото пътуване ме отведе в дуг свят, нашепващ древност и старина.

Бачково се е сгушило като шепа цветни камъчета в ръката на планината. В онази слънчева сутрин старите къщи, песните на птиците и може би и на къмъните, дърветата и тревата превъщаха миналото, бъдещето и настоящето в относителни понятия.

Тръгваме по малка павирана улица, водеща към Бачковския манастир. От двете и страни веднага накацват малки барчета-капанчета, които ни предлагат да си побъбрим, край разпиляващата се вода на водопад (съвсем не Ниагарския, но все пак истински).

Преди на поемем нагоре по стръмното навеждам се и пия от първата срещната чешма. Отдавна, в далечни времена майстори от Ямбол са я градили – това говорят издълбаните в камъка думи.

Следваме пътеката и се озоваваме сред природата, красива и контрасна като обработвана с Photoshop. Реката забързана, тече на някъде и не поглежда гробницата на монасите. Тук някъде е гробът на Евтимий Търновски.

Събувам обувките си и потапям крака във водата. Студена и чиста, тя преминава през мен. Тръгвам боса по мократа коса на тревата. Чувството в този момент е почти щастие.

Близо до резерват „Червената стена” групата спира, за да чуе легендата за един овчар, видял червен блясък в скалите. Уплашен, той хукнал към манастира и разказал видяното на монасите. Те отишли на мястото и намерили сред скалите икона на Дева Мария. Взели я в манастира. Скоро след това тя изчезнала и всички ришили, че е открадната. Но един от монасите сънувал сън – иконата се е върнала на мястото си сред скалите, защото Божията майка оттам иска да чува молитвите. И до днес иконата стои там в малък параклис.

Продълживаме нагоре по пътеката и се озоваваме пред водите на лечебен извор, за чиято вода също има легенди. Пускаме монети в изворчето. Пия и се моля мълчаливо. Босите ми крака минават по мокрите камъни.

Навън слънцето блести в очите ми, но нямам време да му се радвам – групата върви напред или по-точно катери се по стъпала, образувани от самите скали. Тръгвам по тях. Кривите камъни студени и влажни са лоша изненада за все още босите ми крака. След подскачане от камък на къмък се озовавам в малък пакаклис, подобно на къщичка за птици. Вътре иконата на божията майка ни очака. Влизам, прекръсвам се и се моля за нещо съкровено. Едно момче се доближава до иконата и я целува. После се прекръсва и бързо излиза.

Вървим надолу. По каменните стъпала, покрай реката, надолу към Бачковския манастир.

Изгаряща от любопитство прекрачвам прага му и се озовавам в малък двор. Безсмислено е да го сравнявам с който и да било друг, защото всички са уникални по свой неповторим начин, затова разгреждам икони и резби и за кой ли път през този ден се помолвам.

Отивам си от Бачково с надеждата за нещо хубаво. Защото колко са хубавите мигове и спомени в човешкия живот!

Коментирай (1)

Коментирай

Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Име:
E-mail
Заглавие:
Коментар:
Номер за въвеждане:*

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2