Образователните практики в древността са разнообразни. Те са организирани по един или друг начин, взависимост от характера на съответното общество. В Древен Египет и в Китай те се основават на религията и духовността, но в Древна Спарта акцентът е падал върху физическата подготовка. Но навсякаде образованието било превилегия, с която се ползвали богатите съсловия на обществото.

В Египет образованието на децата се е считало за дълг на бащата. Съществували жречески училища и училища за писари. В жреческото училище се преподавало освен писане и четене и определени научни знания. Възпитаниците на училището за писари се ползвали с огромно уважение от обществото.

В Индия през периода на Ведите - 2500г. пр. Хр. до 600 г.пр. Хр. – целта на обучението била постигане на висша мъдрост, която да улесни съществуването на земята. Обучавали се единствено децата на висшите касти. Те наизустявали свещенните книги (ведите) и получавали знание по фонетика, граматика и прозодия (литературни термини). „Висшето образование” продължавало 4 години и се извършвало специализирано – при един преподавател, гуру и по една дисциплина.

През Будитския период – от 6 в. пр. Хр – 550 г. – образованието се получавало в манастири, където учениците получавали религиозно, академично или практично образование по избор.

След 550 година се появяват нови училища: толи, в които се учел санскритски език, и аграхари, в които се преподавало под формата на речи от брамински учени.

В Древен Китай до 10 годишна възраст детето се възпитавало у дома си, а след това момчетата започвали усвояване на физически и военни умения свързани с морално възпитание, а момичетата – дейности свързани с бъдещия им живот като майки и съпруги.

В Древна Спарта съдбата на детето се определяла от съвета на старейшените в зависимост от физическите му възможности. До 7 години детето се отгледдало от майката, а после се изпращало в държавни училища, където обучението изобилствало от физическа подготовка. Четенето, писането и смятането, както и философията не били застъпени в учебната програма. Изключение правела музиката.

Особена форма на обучение били т.н. мъжки пирове, където се канели младите момчета, което беседвали със старейшените по определени въпроси от живота в обществото.

Образованието в Спарта продължавало до 30 годишна възраст, след което младежът се признавал за мъж и можел да заема административни и държавни постове.

По друг начин бил устроен образователният процес в Атина. Образованието в този полис било частно и доброволно. Само младежите, принадлежащи към свободните граждани имали право на образование. В класическа Атина с приоритет била духовната дейност.

Ученик детето ставало на 7 години и можело да посещава три вида училища: граматическо, където усвоявало поезия, четене и писане; училището на китариста, където се изучавало музика; училището по педотриба, където се изучавало гимнастика и се подготвяло физически.

На 15 години учениците постъпвали в гимназиони, които били държавни. Военната подготовка на младежите се осъществявала в ефебии, които представлявали казарми.

След това младежите можели да посещават философски школи и да изучават граматика, реторика, диалектика, аритметика, геометрия, астрономия и музика. Тези учебни предмети в древността са известни като седемте свободни изкуства.

В Древен Рим първоначално деца се изучавали в ченете, писане, смятане и научаване на 12 таблици със закони. Възпитавали се в скромност, послушание и смелост.

По-късно била възприета образователна система по гръцки образец. Децата на аристокрацията се обучавали в граматически училища, където учели латински и гръцки език, а също митология, география, аритметика и право.

Още по-късно възниква и риторическото училище, където се изучавали седемте свободни изкуства.

Особен статут имали учителите, които били издигнати държавни служители. Това им носело определени привелегии и по-високи заплати. Това е нещо, което отличава българските учители от древните.

Образованието в древността накратко се основава на максимата „здрав дух, в здраво тяло”. Тя донякъде ще се запази и през Средновековието в обучението на рицарите, но при монасите ще се реализира в изучаването на религиозните канони.

Коментирай първи!

Коментирай

Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Име:
E-mail
Заглавие:
Коментар:
Номер за въвеждане:*

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2