Ако разгледаме фолклора отделно от етнографията, това означава неговото приближаване към изкуството. А по този начин лесно може да го „приобщим” към сферата на литературата, която само по себе си също е изкуство. Но за да направим това, за да приближим фолклорното творчество към литературата е необходимо да не забравяме главните особености на това творчество като например неговото колективно битуване, което е и важна разлика мeжду фолклор и литература.

Други различия, които не могат да останат незабелязани са: анонимност, произход на фолклорните творби, форми на разпространение, които от своя страна водят до постоянни текстови изменения и до вариантност на творбата. Вариантността се основава на колективността, на непрекъснатото движение на текста, на постоянното му изменение, идващо от инпровизацията. Липсата на твърд текст и възможността за постоянно изменение пораждат от всяка творба нови творби.

Променливостта е важен белег на народното творчество, който го отличава от литературата. Ако текста се запише и се зачете авторската воля, представаме да имаме фолклорен текст, защото самия факт на записването го превръща в литература.

Колкото и близо да стои до литературата фолклорният текст има специфична образна система и стилистични средства. Поетиката на народното творчество включва постоянни епитети, забавяния, повторения, паралелизми. Езикът на фолклорния текст се отличава и със своята ясно изразена диалектна основа.

Но тези текстове представляват извор на идеи и образи за писателите (Пенчо Славейков – битовите поеми, приказките на братя Грим, които са преработени фолклорни тесктове).

Коментирай (2)

Коментирай

Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Име:
E-mail
Заглавие:
Коментар:
Номер за въвеждане:*

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2