Възможно ли е изобщо да бъде представен човек, живял преди две хиляди години? За събитията, които би включвала неговата биография може да се говори като вероятни и относително достоверни. Защото в случая липсват очевидците, които да предадат събитийната част от живота на съответнта личност (в случая О. Хаям). Възможно е даже твърдението, че човекът с името Гияс ад-Дин Абу-л-Фатх Омар ибн Ибрахим Хайям Нишапури никога не е съществувал. Но на вас може би ви изглежда невероятно, че тези имена принадлежат на един човек.

В откритите средновековни документи за горенозованата личност се говори като за поет, но и като за учен, математик, астроном и философ.

За установяването датата на раждане на Омар Хаям много е помогнал хороскопът, направен от Абу-л-Хасан ал-Байхаки. Според данните от него индийските учени получили датата 18 май 1048 г.

Според Ал-Байхаки О. Хаям е роден в Нишпатур. Това селище е било разположено на изток в Иран, в провинция Хоросан и било от най-големите градове през XI век, чието население било няколко хиляди души. Този град бил известен със своите библиотеки и училища.

До нас са достигнли освен рубаите на Омар Хаям и неговия алгебричен трактат, чийто ръкопис се пази в Техеранския университет.

Подбрахме за вас няколко от рубая, които, имайки актуалност до днес говорят на езика на истинското изкуство. Рубай се нарича персийското четиристишие, римувано по схемата ААБА.

* * *

Без тръпка няма обич – плам неугасим.

Над мокри вършини се вие едничък само черен дим.

Разжарен огън любовта е, изкрящ безсънно сред нощта,

а влюбения вехне с рана, от лекари неизцерим.

* * *

За щастие – до дъно! Наливай с порив скъп!

Презри деня суетен! Живей без страх и скръб.

И тежките вериги но твоя глупав разум,

затворник временен, снеми от своя гръб.

* * *

Ще си заминем с поглед прах – но за света какво е?

И няма път, и няма смях – но за света какво е?

Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.

То нас дори не виждам прах – но за света какво е?

***

Без ропот приеми съдбата, било в дъжд или в пек,

от болките не се оплаквай – това е най-добрия лек.

И по-богат да станеш, трябва за всичко да благодариш,

изпитано от теб случайно в шума на този звезден ек.

***

За сбогом искамсамо чаша – от близки или от врази!

С рубина си си тя ще обагри пролетите от мен сълзи.

Щом аз умра, с червено вино измийте мъртвото ми тяло

и го сложете сред ковчега на ароматните лози.

***

И още: моята могила сравнете до земята чак –

на простата чавешка скромност да бъде тя безсмъртен знак.

А в грънчарницата после от моя прах, замесен с вино,

за каната винопитейна измайсторете похлупак.

Коментирай (2)

Коментирай

Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Име:
E-mail
Заглавие:
Коментар:
Номер за въвеждане:*

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2