Има домове, в които бащите не закъсняват – те просто липсват. И майките ги няма – освен имената им, с които децата заспиват и се събуждат. „Ти познаваш ли майка ми, питат две очи и не приемат друг отговор, освен „Да”. „Какво прави мама сега?” – „На работа е.”– „Да, как само позна”- и очите сияят. „Кажи на мама да дойде да ме вземе.” Една малка ръка хваща моята. Елица и Златка докосват дрехите ми, искат да пипнат фибата ми. Аз съм от Другия свят. Майката също.

Шест месеца по-късно случаят отново ме отвежда в ДДЮ „Юрий Гагарин” в град Ямбол. Студено е – парно няма. Директорката е намерила отнякъде печки, но въпреки това не е топло. Топло е само в очите им – утре те ще празнуват. Ще измислят нещо. Коледа е.

Подавам ръка на Ангел. Кани ме в стаята си. Чета стихотворенията му – искрени и изстрадани. Говорим за мечтите му: тази година завършва и иска да учи химия. На стената виси лист, върху който е написал: „Както работим, така ще живеем”. Когато се разделяме, ме пита: „Ще дойдеш пак, нали?” Обещах.

От тогава минаха 5 години, а аз не съм отишла там по друг начин, освен в мислите си. Понякога се питам дали Ангел е завършил химия? Къде ли живее? Какво ли е станало със Златка и Елица? И какво ли им е предложил животът в това неприветливо време. Не зная. Ако вие знаете – пишете ни.

Разкажете и за всички, за които нямаме време да мислим, а прозорливите полиците се сещат само по време на избори. „Мастило” е отворено.

Коментирай (1)

Коментирай

Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Име:
E-mail
Заглавие:
Коментар:
Номер за въвеждане:*

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2