На 12 април 1961 година да първи път землянин успя да се „отскубне” от гравитационния „кладенец” на Земята с космически кораб „Восток 1”. Старши-лейтенант Юрий Алексеевеч Гагарин обиколи Земята на височина 302 км. за 108 минути. Той бе първият човек, който видя, че тя наистина и кръгла и наистина покрита предимно с вода.
Всяка високоразвита култура в древността е била свързана със строителство на напоителни системи, които са водили след себе си плодородие и икономическо замогване. Още ацтеките са напоявали земите си, китайците са умеели изкусно да строят кладенци, а откритите в Индия просторни бани датират отпреди 5000 години. Какво е било през вековете отношението на хората към къпането? За това можем да съдим по пещерни рисунки, по гравюри, по данни на хронисти, по веществени останки. И тази история както всички други познава различни периоди на разцвет и упадък.
За истинска култура на къпането можем да говорим едва при елините. Те изобразявали богинята на здравето като млада жена, носеща в ръце пълен съд с вода. От нейното име — Хигия, идва и думата хигиена — наука за запазване на здравето. Елините строели училища — гимназиуми, голяма част от които се заемала от къпални и спортни помещения, от специални зали за обтриване с благовонни масла. Поетът Пиндар (522 г. пр. н. е.) пише за водата: „Една песен, изсвирена на арфа, действува на войника добре, когато топлата вода освежава уморените му крайници."
Единствени съперници на елините били римляните — най-блестящите хидростроители в античността. В своя култ към водата и къпането те безсъмнено са били повлияни от елините, но надминали далеч своите учители, като построили още в началото на нашето лето броене съвършени водопроводи. Те прокарали вода за града на седемте хълма през големи оловни тръби чак до Сабинските и Албанските планини. В долините по строили огромни сводести, каменни мостове, наречени акведукти, а през планините прокарали тунели. Стотици роби дежурели денонощно, за да отстранят веднага всяка повреда по водопроводите, водните кули и резервоарите. Така за Рим била осигурена вода. Тя бликала денонощно от фонтаните и сребърните кранове, които не можели да се затварят. Поради това се прахосвали по един милион кубически метра вода за едно денонощие. Вярно е, че и най-бедният римски работник се къпел по-често от знаменития френския крал-слънце, но все пак само патрициите и богатите можели да имат в домовете си „водоразливна колона", защото само те били състояние да си купят кран с печата на императора. Римските владетели се надпреварвали в строежа на обществени бани. През времето на най-големия разцвет на империята само в свещения град имало 950 терми-дворци, смайващи с разкоша си. Мраморни колонни зали с фонтани водели към бюфети, спортни зали, аподитерии (съблекални) и специални фригидариуми (студени басейни). В басейна на термите на Каракала например можели да се къпят едновременно 3200 души. В страничните крила имало 3000 единични вани, а покрай стените — 2400 мраморни кресла за отмора. Само фригидариумът заемал площ от 1300 кв. метра.
Разбира се, това рядко строителство имало причина — римляните превърнали баните в средище на градския живот. Тук ставали важни срещи — политически и делови, — тук се водели преговори, сключвали се сделки, предлагали се най-приятни развлечения. Римляните построили бани и водопроводи и в земите на днешна Германия — останки от тях са запазени и до днес в Кьолн, Аахен, Майнц. Но великолепието им западнало заедно с империята през V век и било от части разрушено по време на преселението на народите. Кралят на остготите, Вигитис, заповядал през 1425 г. поради религиозни съображения да се разрушат напълно римските терми. Други завоеватели — турците — не се отнесли така варварски към баните, построени във Византия. Те ги преобразили според нрава си в хамами, но ги запазили.
Средновековието може с право да се нарече епоха на нечистоплътността. Трудно е да се повярва, че хората, които завладяха земната морска шир, откриха барута, книгопечатането, парната машина и започнаха да изследват с телескоп тайните на Вселената, почти не са се миели. Дори кралете считали, че всекидневното миене и честото сменяне на бельо са под тяхното достойнство. На Людовик XIV сутрин поднасяли златен съд с около половин литър вода. Той потапял в нея върха на пръстите си, после с тях изтривал очите си и с това миенето приключвало.
Преглеждания: 1674 | Печат | Е-мейл
Коментирай първи!
Коментирай
Моля, придържайте се към темата на статията.
Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани
Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани
При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Общество 
На 12 април 1961 година да първи път землянин успя да се „отскубне” от гравитационния „кладенец” на Земята с космически кораб „Восток 1”. Старши-лейтенант Юрий Алексеевеч Гагарин обиколи Земята на височина 302 км. за 108 минути. Той бе първият човек, който видя, че тя наистина и кръгла и наистина покрита предимно с вода. 
Всяка високоразвита култура в древността е била свързана със строителство на напоителни системи, които са водили след себе си плодородие и икономическо замогване. Още ацтеките са напоявали земите си, китайците са умеели изкусно да строят кладенци, а откритите в Индия просторни бани датират отпреди 5000 години. Какво е било през вековете отношението на хората към къпането? За това можем да съдим по пещерни рисунки, по гравюри, по данни на хронисти, по веществени останки. И тази история както всички други познава различни периоди на разцвет и упадък. 
Единствени съперници на елините били римляните — най-блестящите хидростроители в античността. В своя култ към водата и къпането те безсъмнено са били повлияни от елините, но надминали далеч своите учители, като построили още в началото на нашето лето броене съвършени водопроводи. Те прокарали вода за града на седемте хълма през големи оловни тръби чак до Сабинските и Албанските планини. В долините по строили огромни сводести, каменни мостове, наречени акведукти, а през планините прокарали тунели. Стотици роби дежурели денонощно, за да отстранят веднага всяка повреда по водопроводите, водните кули и резервоарите. Така за Рим била осигурена вода. Тя бликала денонощно от фонтаните и сребърните кранове, които не можели да се затварят. Поради това се прахосвали по един милион кубически метра вода за едно денонощие. Вярно е, че и най-бедният римски работник се къпел по-често от знаменития френския крал-слънце, но все пак само патрициите и богатите можели да имат в домовете си „водоразливна колона", защото само те били състояние да си купят кран с печата на императора. Римските владетели се надпреварвали в строежа на обществени бани. През времето на най-големия разцвет на империята само в свещения град имало 950 терми-дворци, смайващи с разкоша си. Мраморни колонни зали с фонтани водели към бюфети, спортни зали, аподитерии (съблекални) и специални фригидариуми (студени басейни). В басейна на термите на Каракала например можели да се къпят едновременно 3200 души. В страничните крила имало 3000 единични вани, а покрай стените — 2400 мраморни кресла за отмора. Само фригидариумът заемал площ от 1300 кв. метра.
Средновековието може с право да се нарече епоха на нечистоплътността. Трудно е да се повярва, че хората, които завладяха земната морска шир, откриха барута, книгопечатането, парната машина и започнаха да изследват с телескоп тайните на Вселената, почти не са се миели. Дори кралете считали, че всекидневното миене и честото сменяне на бельо са под тяхното достойнство. На Людовик XIV сутрин поднасяли златен съд с около половин литър вода. Той потапял в нея върха на пръстите си, после с тях изтривал очите си и с това миенето приключвало.
