Още от древността хората са схванали огромното значение на Слънцето за живота върху Земята. Но те не са имали почти никакви научни знания и не са могли да си изяснят какво представлява то. Считали са го за свръхестествено
същество — бог, който по своя воля може да облагодетелствува човека, но може и да изсуши, да запали с лъчите си обширни области и да ги превърне в пустиня.

Ние виждаме Слънцето като малък блестящ диск. Такова ли е то в действителност? Разбира се, не. Телата изглеждат толкова по-малки, колкото са по—далеч от нас. Средното разстояние между Земята и Слънцето е 150000000 км. Човек би могъл да го измине пеша, като върви непрекъснато З 400 години! Съвременен самолет със скорост 1 000 км в час би трябвало да лети 17 години, за да достигне Слънцето.

Огромното разстояние, на което се намира Слънцето, е причина да го виждаме толкова малко. В действителност то е огромно кълбо с диаметър 1 390 000 км, на който могат да се нанижат 109 земни кълба. Ако на едното блюдо на гигантски везни поставим Слънцето, за да уравновесим везните, на другото блюдо трябва да поставим 333 432 земни кълба. С други думи, масата на Слънцето е 333 432 пъти по-голяма от масата на Земята. Тя е 745 пъти по-голяма от масата на всички планети от Слънчевата система, взети заедно. За да изразим масата на Слънцето в тонове, трябва да напишем
числото 2 с двадесет и седем нули след него. Поради своята огромна маса Слънцето притегля към центъра си всички тела от нашата система и ги заставя да обикалят около него. То е централното тяло, без което не
би съществувала Слънчевата система.

Слънцето е силно нагорещено кълбо. Температурата на повърхнината му е 5 800 градуса, а във вътрешността се изчислява на около 20 милиона градуса. Ясно е, че веществото на Слънцето не може да остане в твърдо състояние при толкова висока температура. То се е изпарило и огромното слънчево кълбо се състои от силно нагорещени газове: половината е най-лекият елемент — водородът, хелият, а останалите познати вещества—кислород, въглерод, желязо, калций и други се намират в малко количество.


Други интересни явления върху Слънцето са протуберансите. Те представляват огромни огнени езици или арки с различна големина и различно времетраене. Атмосферата на Слънцето е силно разредена и се нарича корона. Тя най—добре се наблюдава през време на пълните слънчеви затъмнения. Но със специален уред, наречен коронограф, сега астрономите могат да фотографират слънчевата корона по всяко време.

Слънцето непрекъснато излъчва огромна енергия — светлинна и топлинна. За един час Слънцето излъчва енергия, достатъчна да разтопи слой от лед, покриващ цялата земя с дебелина 1 000 км! И това продължава най-малко 5 милиарда години! От какъв източник Слънцето черпи тази огромна енергия?

Във вътрешността му се извършват непрекъснато ядрени реакции, при които водородът се превръща в хелий и се отделя огромна енергия. Водородът е толкова много, че и след 10 милиарда години то ще излъчва същата топлина и светлина.

Неоценимо е значението на Слънцето за живота върху нашата Земя. Без него тя би се превърнала в мъртва, ледена пустиня, потънала в мрак.

Твърде отдавна хората са схванали, че слънчевите лъчи носят здраве. Това правилно схващане е отразено в народната поговорка: «Където Слънцето влиза, там лекар не влиза». Хората, които прекарват повече време на открито, огрявани от слънчевите лъчи, са здрави, бодри и трудоспособни. Напротив, хора, които не използуват достатъчно Слънцето, са бледи и слаби, а трудоспособността им е значително намалена.