Университетът в Европа се явява като естествен резултат от духовното оживление през XII век. Първите университети възникват като школи, организирани около известни преподаватели. За първи висши учебни заведения се считат медицинското училище в Салерно, юридическото училище в Болоня и богословското училище в Париж. В последното освен богословски науки се изучавала и философия, а също и седемте свободни изкуства. По-късно в Парижкото училище започва да се преподава и медицина и юриспруденция. По този начин Парижкото училище (Сорбоната) се оформя като пълен университет, по чийто образец се огранизирт следващите висши учебни заведения – в Оксфорд (XII век), Неапол (XIII век), Прага, Виена, Кьолн.

Следновековният университет бил организиран от общност, съставена от преподаватели и студенти (universitas magistrorum et scholarium), която се ползвала с определена автономност от светските и религиозните власти.

Организацията в университетите се определяла от устав, в който се съдържали предписания отностно морала на членовете. Първият устав на Парижкия университет е даден от Роберт от Курсон, папски пратеник, през 1215г.

Парижкият университет се състоял от четири факултета. В Артистичния, по-късно наречен философски, се дават основни знания на студентите и се подготвят за останалите факултети. Средновековният университет не е само висше учебно заведение – той обхваща и подготвителните степени.

Обучението в Артистичния факултет траело 6 години – от 14 до 20-годишна възраст. То се състояло от две степени. Първата степен – бакалавър, втората – магистър. Магистърска степен се получавала при усвояване на предметите от квадривиума плюс философия.

След това студентът можел да продължи обучението си в някой от останалите факултети – богословски, медицински и юридически. Медицината и правото се усвоявали между 20 и 25 годишна възраст и обучението завършвало с получаване на степен доктор. Първият устав на медицинският университет в Париж предвижда 6 годишно обучение за тази степен. Най продължително било обучението в богословския факултет – то траело 15-16 години.

Обучението в университета се осъществявало чрез лекции и диспути. Лекцията представлявала диктовка на текстове от учебни книги, придружено със задълбочен анализ. Диспутите били научни спорове по предварително заданена тема. Те се посещавали не само от студенти, но и от всички бакалаври от факултета. Два пъти в годината се провеждали игрови диспути, на които темата не се задавала продварително.

Очучението се извършвало чрез изпити, които били няколкоетапни – изпит пред комисия и защита на дисертация. На края студентът получавал отличителните знаци на университета, който завършвал.

През годините в Сорбоната са работили такива забележителни учени като Антоан Лавоазие, Луи Пастьор, Пиер и Мария Кюри и много други. Днес за наследници на Парижкия университет се считат четири парижки учебни заведения - Пантеон-Сорбона, Новата Сорбона, Париж-Сорбона и университет "Рене Декарт". Библиотеката на Сорбоната е най-голямата в света.

Най-престижният у нас университет СУ „Св. Климент Охридски” започва своето съществуване през 1888г. като Висш педагогически курс при Софийската държавна класическа гимназия. В края на 1888г., отчитайки доброто начало на Висшия педагогически курс, Народното събрание взема решение за преобразуването му във Висше училище. В началото студентите са 43, само мъже.

Централната сграда на университета заема 18 624 кв.м. площ, има 65 аудитории с около 6000 места. Тя е построена през 1934 г. по проект на френския архитект Бреансон.

Коментирай (2)

Коментирай

Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Име:
E-mail
Заглавие:
Коментар:
Номер за въвеждане:*

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2