По времето на гръцката колонизация най-личният гръцки полис по днешното българско крайбрежие бил Балчик. Първоначално името му е Круни, което значело „Извори", поради многото карстови извори в околността. Но през III в. пр. н. е. се случило „чудо" — морето изхвърлило дървена статуя на бога Дионис и суеверните жители преименували града си в Дионисопол — т. е. „Град на Дионис".

Врата и търговско пристанище на хлебородна Добруджа, полисът поддържал връзки с целия античен свят и процъфтявал дълги векове до идването на римляните.

На север от Балчик, там, където днес самотната песъчлива височина Чаракман загражда от запад пристанището на Каварна, се намирал Бизоне — нито най-големият, нито най-цветущият, но положително най-трагичният от всички черноморски полиси. Както свидетелствуват древните автори Плиний стари, Страбон, Помпоний Мела и Ариан, в средата на I в. пр. н. е. градът пострадал от земетръс и бил „погълнат от земята".

На нос Калиакра се издигал Тиризис (или още Тиридзис, Триса), наречен на местното тракийско племе "тиризи". Яка и непревзимаема крепост, градът, имал предимно военно значение. Страбон разказва, че в него Лизимах, един от наследниците на Александър Македонски, криел своите съкровища.

Още по на север, при Шабла, се намирал Лимен Карон, „пристанището на карийците".

През властването на Рим градовете и крепостите съществували безбурно, но и безславно — те били далечна периферия на империята и „вечният град" не бил заинтересувам да ги поддържа и доразвива.

Те се пробудили се за нов живот едва под властта на Византия. Тогава те трябвало да бъдат укрепени и силни, защото пазели столицата Константинопол от „варварските" племена, които непрекъснато нахлували от североизток. Но и те се оказали слаба преграда за онези, които историята била предопределила за истински и вечни владетели на тази земя и на този бряг.

Дошла 681 година и крайбрежието станало пръв морски излаз на българите. Особено славни страници се открили за Добруджанското крайбрежие в края на Второто българско царство. Оттук, от Карвуна (Каварна) тръгнал пастирът Ивайло, за да извърши чутовния поход, който го извел на престола на българските царе. По-късно, когато по тези земи се развило полунезависимото княжество на Добротица, Балик и Иванко, брегът достигнал най-големия си разцвет.

В Карвуна се стичали храните и другите богатства на Добруджа. В тихия залив до крепостта Калацерка (Калиакра) се поклащала гората от мачти на българските бойни и търговски кораби. Пратеници на близки и далечни страни идвали тук, за да измолят благосклонността на могъщите владетели...