Смята се, че очилата са открити от Роджър Бейкън (1214 – 1294), който познавал възможностите на лупите. Твърди се, че рожденната дата на очилата е 1268г.

В архивите на абатство Сен Бавон льо Гран (Франция) се споменава, че през същата година монахът Бюле използвал очила за подписване на договор. В архивите на Венеция се споменава за производство на стъкла за очила през 1300г. У нас за първи път се споменава за очила през 1849г. в учебника по физика на Ал. Геров.

Плиний стари пише, че римският император Нерон наблюдавал гладиаторите през шлифовани овално-вдлъбнати изумруди, чрез които по всяка вероятност е коригирал късогледството си.

В музея на очилата в гр. Йена (Германия) са изложени 13 000 уникални експоната от различни страни, изработени в различно време. Мужду тях има и очила на велики личности. Например тези на Робърт Кох, открил туберкулозния бацил.

Днес очилата, които се произвеждат могат да бъдат с неизпотяващи се стъкла (изработени от фидрофобна материя), със стъкла, издържащи на удар, които при счупване образуват парчета със заоблени ръбове. Отдавна не са новост фотосоларните стъкла, които потъмняват при силно слънце или снежна покривка. Съществуват и очила за далтонисти, които представляват филтър от тройни лещи, поглъщащи светлината по различен начин. Носещите тези очила различават червения от зеления цвят.