 Кислород (латинско наименование Oxygenium), О, химически елемент от периодичната система на Менделеев, атомен номер 8, атомна маса 15, 9994. При нормални условия е газ без цвят, мирис и вкус. Трудно може да се посочи друг елемент, играл такава важна рола в нашата планета, както кислородът.
Кислородът е един от най-често срещаните елементи в природата, в атмосферата заема 21%. Той поддържа живота на планетата и прави възможно горенето. Като най-разпространен елемент на Земята, кислородът съставя 85% от световния океан, явява се компонент на много от минералите. Повече от 60% от масата на човешкото тяло е от кислород.
Безцветен е слабо разтворим във вода. При охлаждане до -183 0 С кислородът в прозрачна синкава течност, с плътност, превишаваща плътността на водата.
Кислородът стъпва в реакции с всички елементи, с изключение инертните газове и образува клас съединения, наречени оксиданти. Скоростта на окисление на всички вещества е различна. Например, благородните метали като златото и платината реагират с кислорода само при много високи температури.
Кислородът е типичен окислител, при повишаване на концентрацията на този газ във въздуха до 30% се предизвиква интензивно горене на всички вещества. В кислород горят различни метали, неметали и сложни вещества, например, въглерод, сяра, желязо, сероводород.
Историческа справка
Процесите на горене и дишане отдавна са привлекли вниманието на учените. Първото указание за това, че не целия въздух, а само „активната” от него част поддържа горенето, е открито в китайски ръкописи от VIII век. Много по-късно Леонардо да Винчи (1452-1519) разглежда въздуха като смес от два газа, липсата на единият, от които прекратява горенето и дишането. Окончателното откриване на главните съставки на въздуха – азот и кислород става през XVIII век. Кислород получават почти едновременно К. Шеле (1769-70) и Дж. Присли (1769-70). През 1772 г. Д. Резерфорд открива азота.
Статистика
Свързаният кисларод съставя около 6/7 от масата на водната обвивка на Земята - хидросферата, почти половината от литосферата (47%), а в атмосферата, където кислародът се намира в свободно състояние, той е на второ място след азота.
В живите организми средно около 70% се падат на кислорода, той влиза в състава на важните органични съединения и в състава на неорганичните съединения.
Цялото количество свободен кислород на планетата се произвежда от зелените растения на Сушата и Световния океан, отделящи кислород при фотосинтезата.
Изотоп, атом, молекула
Кислородът има три устойчиви изотопа 16О, 17O и 18O, средното съдържание, на които е 99,759%, 0,037% и 0,204%. Най-лекият от тях е 16O , чието ядро се състои от 8 протона и 8 неутрона. А такива ядра, както следва от закона за атомните ядра се характеризират с особена устойчивост.
Електроните на атома на кислорода се разполагат в 2 кръга: 2 – на вътрешния и 6 – на външния –конфигурация 1s22s22p4 . Атомът на кислорода в химическите съединения отдава електрони и йонът има отрицателен заряд (-2).
В обичайни условия молекулата на кислорода е двуатомна (О2); под действието на слаб електрически зарят се образева триатомна молекула – О3 – озон. В основно състояние молекулата О2 има два несподелени електрона и образува класическата структурна формула О=О с двойна връзка.
Физични свойства
Безцветен газ. При охлаждане до -183 0 С кислородът в прозрачна синкава течност, която при -218,7 0 С образува сини кристали. Плътността на газообразният кислород е 1,42897 г/л. Кислородът е малко разтворим във вода: при 20 °C и 1 am в 1 м3 вода се разтваря 0,031 м3, а при 0 °C - 0,049 м3 кислород.
Химични свойства
Почти всички реакции на кислорода с другите химични съединения са реакции на екзотермични окисления, т.е. протичат с отделяне на топлина. С водорода при нормална температура кисларода не реагира, но при 550 0 С протича реакция с взрив: 2Н2 + O2 = 2H2O.
Преглеждания: 4339 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
Наука 
