
Роден е в с. Воля Окжейска, Полесието през 1848г. По произход принадлежи към богатите земевладелци.
Следва във Филологическия факултут на Варшавския университет. Публикува като студент рецензии, фейлетони, написани с псевдонима Литвос.
Удостоен е с Нобелова награда за литература през 1905г.
През Първата световна война организира с известния полски композитор Подаревски помощен комитет за подпомагане на засегнатите от войната.
Умира в Швейцария през 1916г.
В творчеството си следва принципа обществена ценност на произведението плюс красота и добро. Сплита исторически факти и измислени герои, героични сцени и приключения. Типичн за историческите му романи е сюжета при който, въпреки препятсвията обичащата се двойка успява да постигне щастието. В романа „Quo vadis” той обрисува детайлно живота в Древен Рим, за което черпи информация от книгата на Тацин „Анали”. Финалът на творбата утвърждава новото и доброто чрез християнството, противопоставено на отминаващата и насилието: „И тъй премина Нерон, както премина вихър, буря, пожар, война или мор, а базилката на Петър властва и досега от Ватиканския хълм и над света”. Финалът на

произведението говори за новост в литературния подход на изобразяване, тъй като през периода се е наложил като творчески метод песимизмът.
Други произведения: „С огън и меч”,1884, „Потоп” 1886, „Пан Володиовски” 1888, „Янко музиканта”, 1879.