|
Friday, 15 September 2006 |
 Детенце хубаво,
пиленце любаво!
Къде под мишница
с таз малка книжица?
Отивам, бабичко,
макар и слабичко,
книга да се уча,
добро да сполуча.
Това стихотворение на Вазов баба ми с умиление рецитираше като щастлив спомен от ученическите си години. Разбира се, тогава беше трудно да си представя усещанията й, защото в този момент Училището беше за мен ежедневната реалност, започваща с ранното ставане сутрин под звуците на радио "Хоризонт".
Разбира се, това беше във времето на безплатните учебници и дългите опашки за тетратки от началото на 90-те.
15 години по-късно учебници са по-хувави, но не са безплатни.
15 години по-късно 15 септември идва с настръхнало очакване. Какви ще са новите програми? Колко ще са новите учителски съкращения? Как да се купят новите учебници? и т.н.
И все пак? На всички бивши и настоящи ученици: честит първи учебен ден!
Защото българското училище от килийното школо до днес ни е съхранило като нация! Така, че учители горе главата - и тогава чорбаджиите са плащали малко за просветната ви дейност, но вие сте духовни надвремеви колеги на Софроний Врачански, Неофит Рилски, П. Берон, В. Априлов, Д. и К. Миладинови.
Да ви честит и цветен 15 септември!
Преглеждания: 1805 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
Новини 
