Малко момче попитало майка си: "Защо плачеш"?

"Защото съм жена?" - отговорила му тя.

"Не разбирам" - казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала: "И никога няма да разбереш".

По-късно малкото момче попитало баща си: "Защо мама сякаш плаче без причина?".

"Всички жени плачат без причина " - само това могъл да каже баща му.

Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чуделo защо плачат жените.

Най-накрая попитал Господ: "Господи, защо жените плачат толкова лесно?" Господ отговорил: "Когато създавах жената, тя трябваше да е специална.

Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят и въпреки това достатъчно нежни, за да дарява удобство.

Дадох й вътрешна сила да издържа раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.

Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват, и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение, без да се оплаква.

Дадох й чувствителност да обича децата си въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.

Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му .

Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо.

И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти.

Това нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда".

" Виждаш ли, сине, - казал Господ - красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има, или в начина, по който си сресва косата. Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава."