|
Сутрин с цвят на жълти павета |
|
|
|
|
Monday, 25 September 2006 |
|
Първо се чува пронизващ шума звук, почти дразнещ. После, след няколко крачки, разпознаваш хармоника. След това идва звукът от китара. Отминаваш ги делнично, което значи без сантименталност и монети в кутийката на свирещия.
Вървиш бавно, защото днес можеш да си позволиш да не бързаш. Наляво е мястото, където преди беше гробница на един непознат, за който си учил в училище. Още по наляво една сграда се срути и се превърна в гробница на две същества, които едва ли са имали подобни планове за следващите петдесет години.
По-нататък е ежедневното задръстване – нищо особено – дим, прах и псувни наум ила на глас, няколко припаднали в автобуса и дузина закъснели безнадеждно за работа.
Още по-нататък денят става зелен и мокър. Разтваряш чадър или бързаш да го купиш. За жалост излиза вятър и се приютяваш под една удобна за това сграда, от която се любуваш на еротиката в съвременната реклама.
След това, когато дъждът спира и отърсваш, като добре окосмено четирикрако, неотеклите се капки, виждаш как скитникът дегустира нечия недоядена закуска. С това сутринта ти се превръща в ден под електранния брояч на влизането ни в новия живот. Преглеждания: 1667 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |