|
Както всяко начало и това на графологията е трудно. Отначало я приемат за окултна наука, а занимаващите се с нея – за шарлатани. Днес графологията може да отчете характерните особености на отделната личност чрез анализ на нейния почерк и да извади практически заключения в няколко направления.
Сред най-дълбоки традиции и богата литература в областта на графологията могат да бъдат посочени Русия и Франция. Първият значителен труд принадлежи на абат Мишон (1871).
Като материален акт, писането ангажира голям брой нервни връзки, а като белег на човешкия характер, то може да се свърже с жестикулирането. Човек, имащ нужда от изразяване с жестове по повод и без повод, според учените, ще има подобна реализираност в почерка, който най-вероятно няма да бъде спокоен и плавен.
Преди да се започне анализа на даден тескт е необходимо да се знае полът на лицето, чийто почерк ще се изследва, защото съществуват както феминизирани мъжи, така и жени с мъжки, характер, а това би подвело анализа.
Лесно е да се заключи, че колкото един почерк е по-близо до преподаваните норми, толково неговият автор е с по-слаба индивидуалност. Необходимо е известно въображение, за да бъдат натъкмени общите правила към личността, така че почерка да остане разбираем за околните. За да предаде по-бързо мисълта си, авторът на дадет почерк е принуден да съкрати част от буквите или да ги изписва слято. Такъв е почеркът на човек с умствени възможности над средните. От калиграфските форми в подчерка - утежнен от орнаменти - можем да заключим, че авторът му е с разум обремен от излишества.
Формата на буквите, тяхната големина, наклон, разположение върху листа са от огромно значение за калиграфския анализ. Това са различни показатели, които сумирани представят картината на анализирания характер. Почеркът, подлаган на анализ, трябва да бъде изписан върху лист без редове, защото е важно как ще го разположи неговият автор. Ако посоката на изписания върху листа ред се накриви надолу, пред нас е песимист или плах човек. Тъкмо обратно изглежда почеркът на оптимиста и амбициозния човек. По-сложен е вълнообразният почерк, защото той издава автор, който лесно се поддава на внушение и не притежава воля, но това е и подчерка на сръчните и лесно адаптивни хора.
Ето няколко други примери: авторът, който изписва ъгловати и прости букви е прям, а онзи, който използва заоблени - е по-заобиколителен, както кривата линия е по-заобиколна. Моралната страна на един човек се оглежда във формата, която предава той на буквите. Самохвалецът се перчи дори с почерка си.
Приложението на графологиятя днес е огромно. То не се изчерпва само в съдебната практика. Анализът на почерка може да даде ценен съвет на лекаря, тъй като някои болести имат патогномични признаци в почерка. В периода на пубуртета се наблюдава изкривяване на някои елементи в почерците, което се дължи на жлезите с вътрешна секреция.
В заключение ще кажем, че графолигията, както медицината е и наука, и изкуство.
Преглеждания: 5878 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |