Чайната церемония в НДК се извършва бавно, почти губиш търпение. Зала 2 е препълнена със зяпачи, въоръжени с фотоапарати. Приличаме на туристи в собствената си страна.

Церемонията започва, а успоредно с това ти обясняват някои детайли по микрофон. Но се питаш все пак защо завъртат чашите така – нали пилеят време. В твоя забързан ден – няма никакво време за церемонии, дори едноминутни. Такива не минават пред шефа, който размахва пръст пред теб като диригентска палка, готов да започне твърде неприятен монолог.

Чашата е глинета. В нея се разплисква зелена пяна – чай, набран от тридесет и пет годишен чаен храст. Приблизително на тази възраст човек достига своята зрелост. А понякога и своя финал. Брането се извършва от жени и много наподобява това на българската маслодайна роза. Отскубват, а не се късат, от клончето първите четири листа.

Чаят се приготвя от стритите сухи листенца, които буквално се разтварят във водата. Има вкус подобен на черен чай. Пие се без подсладители, затова пък се ядат специално приготвени японски сладки. Името му означавана японски "елексир на живота".

Гостът се покланя на домакина, който прави същото. Взаимно уважение и огледална хармония на движенията.

Случвало ли ви се някога да нямат време да ви кажат „добро утро” или „довиждане”? Или може би това просто е делничната липса на уважение и хармония около нас. Не като при чайна церемония.

Коментирай първи!

Коментирай

Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Име:
E-mail
Заглавие:
Коментар:
Номер за въвеждане:*

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2