|
 Орхан Памук е новият носител на Нобелова награда за литература. Писателят ще получи сумата от 1,37 млн. долара за това, че „в търсенето на меланхоличната душа на родния си град той е открил нови символи на сблъсъка и преливането на културите”
Роден е в Истанбул през 1952г. Учи архитектура в Истанбулския технически университет, но след три години следване се отказва. По-късно завършва журналистика. Написва първата си книга "Тъмнината и светлината" през 1974. Романът е публикуван едва през 1982 година под заглавие "Джевдет Бей и неговите синове". През 1983г. излиза "Безмълвната къща", която му определя мястото на водещ турски романист.
Романът "Бялата крепост" му носи международно признание, след като печели многобройни награди. По това време Памук напуска Истанбул, за да преподава като гост-лектор в университета на Айова, където написва "Черната книга". През 1991г. в Турция излиза филмът "Скрито лице", чийто сценарий е написан по една единствена страница от "Черната книга". Следващият му роман "Новият живот" излиза през 1994 година и изследва университетския живот в Турция.
През 1998г. сe появява "Името ми е Червен" и среща широко международно одобрение. Историята на османски и персийски художници, които рисуват миниатюри, изобразяващи живота в Османската империя, печели френската награда за най-добра чуждестранна книга.
 Романът "Сняг" излиза през 2002 година. Той разказва историята за борбата между ислямисти, кюрди, просветските кръгове и държавата в малкия град Карс, близо до турската граница с Армения.
През 2005 година получава наградата за мир, присъждана от организацията на германските книготърговци. Носител е на френската награда „Медичи” за най-добър чуждестранен роман на 2005г. за романа „Сняг”. През същата година сп. "Тайм" го включва в класацията на 100-те най-влиятелни личности на света.
Последната излязла на български език книга на автора е „Сняг”. Можете да я намерите на цена 15 лв. в почти всяка книжарница. Книгата е реализирана от издателство "Еднорог".
Откъс от романа "Сняг"
Уважаваният от всички кюрди в Карс журналист и изследовател на фолклора Садуллах бей, например, още като чул по телевизията за забраната да се излиза на улицата, моментално, като свидетел на не един военен преврат, захванал да се подготвя за бъдните затворнически дни, предусещайки тяхната неизбежност. Пъхнал в куфара си сините карирани пижами, без които не можел да спи, хаповете за простата и против безсъние, вълненото таке и чорапите, снимката на усмихнатата си дъщеря, прегърнала внука му в Истанбул, сбираните с много труд материали за подготвяната книга с кюрдски погребални песни, изпил с жена си един чай, попоглеждайки как Фунда Есер хвърля гьобеци, и зачакал. След полунощ, когато на вратата се похлопало, той се сбогувал с жена си, взел куфара, отворил и като не видял никого, пристъпил навън – там, под омагьосващата, с цвят на сяра, светлина на уличните лампи, сред безмълвната снежна красота на улицата, той си припомнил как като дете се пързалял с кънки по заледената карска река и тъкмо тогава, според анонимни свидетели, го простреляли в главата и гърдите.
Преглеждания: 2204 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
Изкуство 
Децата, кърмени от майките си умират по-рядко от внезапна смърт, придобиват по-добър имунитет, растат по-добре, предразположени са по-малко към затлъстяване, когато пораснат. Може би не е случайност, че имат по-добро зрение.
