|
четвъртък, 26 октомври 2006 |
 Телевизията е напълно различна от останалите масмедии. Достъпът до нея е безплатен и всекидневен, неограничен от възрастови, месни и други рамки. Всеки може когаго пожелае да включи телевизора. Но вреди ли телевизията?
Този въпрос си задава за пръв път Джордж Гербнер (1919-2006) през 1967г., преподавател в Аненбергското училище по комуникации. Той е продиктуван и от ситуацията в американското общество през 60-те години. А тя изглежда повече от объркана. Обществото е залято от убийства и насилие – убити са Джон и Роберт Кенеди, Мартин Кинг. Учените започват да се питат: Какво прави телевизията с нас – дали тя няма дял в престъпността? Не израстват ли днешните деца агресивни и нетолерантни?
Така се слага началото на т.н. култивационен анализ. Първоначално Джордж Гербнер прави анализ на това как медийните съобщения се произвеждат и разпространяват. Той има за цел да установи повтарящи се образи на насилие при отразяване на събития и новини и по този начин да отговори на въпроса как телевизиония свят изменя разбиранията на зретеля за реалния свят.
 Идеята на Гербнер е да публикува получените данни в годишен индекс за оценка на телевизионни програми с насилие в съдържанието си. След това той възнамерява да направи съпоставка с реалните факти от държавната статистика. Така се появява понятието Индекс на насилие – годишен отчет за анализ на съдържанието на телевизионните програми.
Гербнер допуска, че телевизията обработва зрителите, като създава представа за света, която макар и неточна, се превръща в реална, тъй като хората вярвят, че е реалност. Установява се, че има връзка между количеството часове, прекарани пред телевизора и страха от насилие. Това се наблюдава най-очетливо сред тези телевизионни зрители, които живеят в градски райони с висока степен на престъпност. Гербнер счита, че гледането на телевизия повече от четири часа на ден води до това, социалната среда да се възприема като опасна и плашеща.
Най-често у зрителите възниква ефекта на плаване по главното течение. Той се основава със способноста на телевизията да поглъща и заличава различията в нагласите и поведението.
Култивационния анализ след като прави подробен анализ на телевизионите праграми се заема да изясни социалната реалност на зрителите – каква е тяхната представа за живота и средата. След това сравнява представите на постоянни и епизодични зрители. От анализираните данни става ясно влиянието на телевизията за формирането на културни рамки, конкретни знания и разбирания за живот.
През 90-те години се появи и още една теория, която може да се отнесе към телевизията. Тя е известна като теорията за медийното натрапване и е разработена от Денис Дейвис. Подръжниците на тази теория считат, че медиите (най вече телевизията) подкопават доверието към политиката, защото новините са показани персонализирани, драматизирани, откъслечни и фрагментирани. Политиката е отразявана като футболна игра между два отбора. Телевизията не помага на зрителят да развие същинско разбиране за политиката, а по-скоро кара хората пред екрана да се възприемат в ролята на публика на съзтезание, в което се изявяват политически звезди и играчи.
Преглеждания: 2260 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
Общество 
