 Тръгвайки от старата маскима, че "човек е обществено животно" и поглеждайки внимателно в структурата на изграденото от него съвременно общество, тази амалгама от икономика, политика, философия и накъде там, носени от времето на крьоманьонеца, са и човешките вярвания. Този Homo Sapiens - мобилният, цивилизованият - носи със себе си наследство от вековете, състоящо се от склаността му да вярва в измислини светове, "колективни представи", определени от Платон като идея (eidos), неречен от Юнг - архетипове, от Фроид - "несъзнавано".
Обръщайки внимание на къмъка, водата, вещите, древният човек, вижда не обективните им качества, а тяхното полезно или вредно действие към него. Така те се явяват сили със скрити възможности за въздействие върху човека - те се превръщат във фетиш (носители на тайнствени сили). Така се раждат обредите.
Породен от съществуващите икономически отношения, отразил елементи на вярвания, обредът е имал смисъл да постави човека в определено взаимоотношение със семейната и селска община, да закрепи нормите и правилата на поведение на хората. Тясно свързани с обреда са обредните песни и предмети.
Обредните песни, наричани още празнични, се пеели при определени обредни действия. Представяйки си, че земята е одушевена, човекът е вярвал, че може да и повлияе с действие, слово или магия (за да предизвика богата реколта). В българските обредни песни се откриват спомени за боговете от славянската обредна система - Перун, Лада.
В традиционната народна култура най-универсалнота обредно-магическо средство е обредният хляб, израз на безкръвната жертва. В българската традиционна култура трудно може да се намери празник без присъствието на обреден хляб. За този хляб сред вършитбата се избира най-едрата пшеница, която се измива на реката, суши се и се пази за празници като Великден, Гергьовден, Коледа, сватба. Тестото се замесва от вода, донесена от мома или невеста пре пълно мълчание. Тази вода е известна като мълчана вода. Квасът за обредния хляб се замесва с билки. Месачката трябва да бъде също млада жена, облечена празнично. Младата жена, месеща хляба символизира началото, новото, растежа, плодовитостта. По време на месенето се пеят обредни песни.
Украсата на обредните хлябове включва соларни символи - кръст, кръг, символ на слънцето, риба, символ на Христос. Изяждането на обредния хляб е акт, с който по обредно-магически път се осигурява неговото умножаване.
 С плодородието е свързан и друг елемет - водата. В символиката тя е носител на женското начало, на възпроизводството и раждането. Символът на водата намира широко приложение в рекламата като апел за женската сексуалност. Символът на водата е равнозначен на архетипа на майката от теория на Юнг. "Даже материята, подземния свят могат да бъдат символи на майката. Архетипът често се свързва с неща и места, които означават раждаемост и плодовитост: изобилието, изоранта нива, някоя градина. Той може да бъде свързан с някоя скала, пещера, дърво, извор, дълбок кладенец или цветя във формата на съд като роза или лотос."
 Свързан с измолването на плодородие и дъжд е обичаят Герман, при който се извършва погребване на човекоподна кукла. Герман или Джерман е схващан като господар на буреностите облаци. В Коледната нощ стопаните викат Джерман на трапезата, за да не изва през лятото и да носи градушка. Този обред, както и Пеперуда са почти изоставети и забравени. Причина за това се смята техниката, навлязла в бита, изкуственото напояване, дъждувалното напаяване, каналите, което от своя страна изтласква обичаите в полето на предразсъдъците.
Все пак за смърт на обредите трудно бихме могли да говорим, имайки предвит вековното им и подсъзнателно присъствие в нашия живот. Под формата на червено-белия конец, коледното дърво те битуват в ежедневието ни. Случва се да "внимаваме" да не ни мине котка път, да не се озовем под стълба, обличаме"щастливите си дрехи" когато ни предстои нещо важно. А всичко това не е нищо друго освен наш собствен обред.
Преглеждания: 3827 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
Антропология 
