|
Обичате ли сладко? Научете повече за захарта |
|
|
|
четвъртък, 02 ноември 2006 |
 Днес трудно бихме си представили деня без захар и без всечки онези неща - шоколади, кока-кола, торти и прочие подсладители на деня. Но преди около 100 години в нашата страна е била нужна рекламна кампания, за да прояви непросветения человек интерес към нея. През 30-те години на миналия век производителите на захар предпрели обща рекламна кампания, гласяща: "Захарта дава сила". В Америка за захар се заговорило по-рано - през 1830 г.
 От химическа гледна точка захарта е вещество, пренадлежащо към обширната група на водоразтворимите въглеводороди, характеризиращо се със слъдък вкус. Захарта (захарозата) е сладко кристално вещество, получаващо се от сока на захарната тръстика или захарното цвекло. Чистата (рафинирана) захар има бял цвят, а кристалите й са безцветни.
За захарта получавана от захарното цвекло (Beta vulgaris) се използват корените на растението, които имат сребристо-бял цвят, а листата - за фураж.
Захарта е висококалорична. В 100 гр захар има около 400 ккал. Тя лесно се усвоява от организма и бързо се включва в енергийнете процеси.
Към големите производители на захар се отнасят Куба, Бразилия, Индия, Мексико, Тайван, САЩ.
Захарта е важна съставка на много храни, напитки, тестени изделия. Добавя се в чая, кафето, какаото, горещия шоколод. Тя е основен компонент на глазурите, кремовете, сладоледа. Захарта се използва при консервирането на месо, при направата на желета, сладка, конфитюри.
В природата са известни различни видове захари: монозариди (глюкоза и фруктоза) и дизахариди (захароза).
В различни части на света в качествота на подсладители се използват мед, палмова и плодова захар. Асцеките са употребявали сладкия сироп от царевицата, така както ние днес използваме захарта. Медът като подсладител се отличава със значително съдържание на фруктоза и глюкоза, както и захарта, но в него има някои други продукти, които му придават  особения вкус. От стъблото на соргото в древен Китай са получавали сладък сироп. Индия е единствената страна, където са получавали палмова захар. В Япония се използали малтозата, която се характеризира със силна сладост.
Ако се върнем по-назад във времето ще видим, че в Индия преди 4000 години са получавали захар от цветовете на растинието мадука (Madhuca). В Африка използваи за същите "сладки" нужди вида Melianthus major. В Библията медът се използва доста често. В "сладкия постник", явяващ се главния подсладител в библейските времена, се съдържало мед.
Древният човек е задоволявал своите нужди от захар чрез меда и плодовете.
По статистически данни, употребата на рафинирана захар е правопропорционална на дохода на населението. Като лидери в това отношение се открояват Австрия, Ирландия и Дания, където на човек от населението на година се пада по 45 кг. захар, докато в Китай - 6,1 кг. В САЩ на човек се пада по 41 кг. захар годишно, но голяма част от хората, употребяват захар под формата на плодови и сладки напитки.
Преглеждания: 3577 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
Наука 
