|
Думи за каракачанския кон |
|
|
|
|
Friday, 10 November 2006 |
 Отглеждането на селскостопански животни в нашата страна е дейност с вековни традиции. Това е и причината за голямото разнообразие от местни породи. Но броят на тези породи е силно намалял през изминалите 50 години. Причини за това са: колективизацията и интензификацията на земеделието, упадъкът на традиционните системи на паша, а в последно време и икономическото състояние на земеделието след приватизацията и възстановяването на поземлената собственост.
Каракачанският кон е обявен за местна порода в Списъка на Националния генетичен фонд и е от национално значение, поради намаляващия му брой. Той добре се адаптира към условията в планинските и полупланинските райони, които са подходящи за паша.
Каракачанските коне са ниски, около 128 см при холката (А. Петрой, 1940). Имат добра мускулатура и широко чело, а копитата са солидни и здрави. Каракачаните са ги използвали за транспорт по време своите миграции. Пасищата били единствената храна за конете. Животните, които не са били нужни в момента, се оставяли високо в планината и сами са се грижели за себе си. През студените зимни месеци те намирали храна и се защитавали от хищниците. Всеки каракачанец (до 1940г.) притежавал около 50-100 коня.
През 1957-58 след като правителството отнема животните от частните ферми, каракачанските коне били убити. Има данни, че такива коне са изнасяни за месо. В държавните стопанства са правени опити за кръстоски с породите Хукул, Кабардин и Хафлингер.
 Днес се счита, че броят на каракачанския кон е намалял до критична численост. Ако не се вземат спешни мерки, има опасност той ще изчезне в следващите години. Малки групи, от 2-4 коня, се срещат в Рила, Родопите, Пирин и Стара планина. От 2001 г. в рамките на природозащитния проект “Опазване на каракачанската овца, кон и куче”, в района на с. Влахи се отглежда хергеле от 18 каракачански коня. За каракачански коне се съобщава и в района на с. Осеновлак, общ. Своге, които виждате на снимката и където са се амбицирали с идеята за природосъобразен конен туризъм, а за зимния сезон се мисли върху комбинацията езда, ски-спорт и други форми на алтернативен туризъм.
Преглеждания: 1363 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
Екология и природа 
Най-сухото място в света е пустинята Атакама в Чили. До 1971 година там не е било валяло от 400 години. Простира се по Тихоокеанкото крайбрежие в северната част на Чили и достига да западните склонове на Кордилера Домейко. Пустинята е заобиколена от върхове, солни плата (най-високото е 2.300м.), оазиси, вулканични гейзери (тук се намира най-високия гейзер в света - Татио - 4.600м.). Сред този екцентричен пейзаж се намират руини от древни селища на инките. 
