Най-малкото цветно растение на света е волфията. Тя се състои от мъничко листенце и коренче потопено във вода. Волфията цъфти много рядко. Ботаниците с години дебнат цъфтенето й, но рядко им се удава да видят цвета, защото той е голям колкото главичка на топлийка.
Дамаскини се наричат преводните сборници, появили се през 16 век. Началото на дамаскинската литература е поставено от Григорий Палегорийски Прилепски, който превежда сборника "Съкровище" на Дамаскин Студит, от чието име идва наименованието на сборниците. Първият превод е направен в манастира Св. Троица в Света гора. По традиция преводите в началото се извършвали на архаичния български книжовен език. Скоро обаче се появявили дамаскини, преведени на говорим език.
Името на сборниците бързо става популярно и започва да се поставя на повечето народни сборници, макар те да не съдържат Дамаскинови слова. През 17 век Дамаскин се нарича почти всеки сборник, който има смесено, достъпно, религиозно-поучително съдържание. В тях се съдържат апокрифи и гаданаия. През 18 век дамаскините съсържат марко слова от Студит. Неканоничното тълкуване в дамаскините, примитивизиране на разбиранията, отговаря на нивото на читателя, който вече не е само и единствено духовно лице.
По известните преписвачи на дамаскини или наречени още дамаскинари са Даскал Недялко и синът му Филип, Йосиф Брадати (доближава дамаскините още повече до говоримия език - преводите му са свободни, със съкращения и добавки, често с опростяване на фразата, подписва се като Йосиф Непотребни), Поп Пунчо, поп Тодор Врачански, Йеромонах Роман, Никифор от Арабанаси, Теофан Рилски, Даскал Тодор Пирдопски и др.
Дамаскините имат религиозно-нравствено съдържание и били предназначени за народните среди, които не разбирали черковнославянския език, бил със силно влияние по това време, поради руските печатни книги, пренасяни в България.
Езикът на дамаскините заемал съществено място през периода 15 - 18 век и се оценява от учените като пръв опит да се използва говоримия език за книжовни нужди. Но в съзнанието на дамаскинарите писмената реч не трябвала да следва абсолютно говоримата реч, защото тя била бедна откъм думи с абстрактно значение, както и откъм думи за назоваване на културни и исторически понятие. Освен това в нея преоблядавали турцизми и гърцизми.
В езика на дамаскините народния език, диалектната основа, влязла във взаимодействие с богатото наследство на стария книжовен език, примесен с черковнославянски форми.
От езика на дамаскините в съвремения език навлезли: частицата ще за бъдеще време, членът -те за множествено число, употрубата на който в постпозитивни подчинени изречения, да-конструкциите. С помощта на дамаскините езикът ни се е обогатил с думи като учител, писатил, житие, сътворил, обновление, благодетел, благодарение на (Копривченски и Свищовски дамаскин).
Езикът на дамаскините широко се използва от определени обществени среди, за които той служи за различни делови писмени нужди - търговски книжа, писма, приписки, летописи.
Преглеждания: 1794 | Печат | Е-мейл
Коментирай първи!
Коментирай
Моля, придържайте се към темата на статията.
Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани
Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани
При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Наука 
Дамаскини се наричат преводните сборници, появили се през 16 век. Началото на дамаскинската литература е поставено от Григорий Палегорийски Прилепски, който превежда сборника "
