 Дамаскини се наричат преводните сборници, появили се през 16 век. Началото на дамаскинската литература е поставено от Григорий Палегорийски Прилепски, който превежда сборника "Съкровище" на Дамаскин Студит, от чието име идва наименованието на сборниците. Първият превод е направен в манастира Св. Троица в Света гора.
По традиция преводите в началото се извършвали на архаичния български книжовен език. Скоро обаче се появявили дамаскини, преведени на говорим език.
Името на сборниците бързо става популярно и започва да се поставя на повечето народни сборници, макар те да не съдържат Дамаскинови слова. През 17 век Дамаскин се нарича почти всеки сборник, който има смесено, достъпно, религиозно-поучително съдържание. В тях се съдържат апокрифи и гаданаия. През 18 век дамаскините съсържат марко слова от Студит. Неканоничното тълкуване в дамаскините, примитивизиране на разбиранията, отговаря на нивото на читателя, който вече не е само и единствено духовно лице.
По известните преписвачи на дамаскини или наречени още дамаскинари са Даскал Недялко и синът му Филип, Йосиф Брадати (доближава дамаскините още повече до говоримия език - преводите му са свободни, със съкращения и добавки, често с опростяване на фразата, подписва се като Йосиф Непотребни), Поп Пунчо, поп Тодор Врачански, Йеромонах Роман, Никифор от Арабанаси, Теофан Рилски, Даскал Тодор Пирдопски и др.
Дамаскините имат религиозно-нравствено съдържание и били предназначени за народните среди, които не разбирали черковнославянския език, бил със силно влияние по това време, поради руските печатни книги, пренасяни в България.
Езикът на дамаскините заемал съществено място през периода 15 - 18 век и се оценява от учените като пръв опит да се използва говоримия език за книжовни нужди. Но в съзнанието на дамаскинарите писмената реч не трябвала да следва абсолютно говоримата реч, защото тя била бедна откъм думи с абстрактно значение, както и откъм думи за назоваване на културни и исторически понятие. Освен това в нея преоблядавали турцизми и гърцизми.
В езика на дамаскините народния език, диалектната основа, влязла във взаимодействие с богатото наследство на стария книжовен език, примесен с черковнославянски форми.
От езика на дамаскините в съвремения език навлезли: частицата ще за бъдеще време, членът -те за множествено число, употрубата на който в постпозитивни подчинени изречения, да-конструкциите. С помощта на дамаскините езикът ни се е обогатил с думи като учител, писатил, житие, сътворил, обновление, благодетел, благодарение на (Копривченски и Свищовски дамаскин).
Езикът на дамаскините широко се използва от определени обществени среди, за които той служи за различни делови писмени нужди - търговски книжа, писма, приписки, летописи.
Преглеждания: 1540 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
Наука 
