Въпреки, че се използва масово в религиозните церемонии, тамянът намира и широко приложение в парфюмерията. Той се добива от смолата на дърво, растящо в Южна Арабия и Сомалия. От нарязаната кора на това дърво тя изтича като емулсия. Етеричното масло, което се получава е безцветно, с аромат, близък до този на лимона. Древните китайци са се къпели сред дим от тамян, за да пречистят съзнанието и душите си. Тамянът се е, считал като източник на вдъхновение, защото, когато гори, димът му се издига спираловидно нагоре и се е вярвало, че осигурява дириктен контакт с божественото.
Йодът бил открит през 1811г. от химикът-технолог Бернард Куртуа. През годината на Великата френска революция той помагал на баща си „да извлекат основният елемент, оръжие за поражение на тираните” (в цитата се има предвид, не химичен елемент, а селитра KNO3).
Куртуа изучавал морските водорасли и установил, че медният котел, в който се изпарявали солните разтвори се разрушавал много бързо. В разтовора след изпарението освен сулфиди на натрия и калия оставали и сулфиди на още нещо. Той добавил към разтвора концентрирана сярна киселина. Куртуа забелязал образуването на виолетови пари. Той напрал изводите за наличието на „необичайно и любопитно вещество, (...) което при нагряване се превръща в пара с виолетов цвят”.
През 1813 г. се появява първата научна публикация за това вещество. А Гей-Люсак нарекъл новия елемент йод – от гръцки ιοειδης – тъмно син, виолетов.
Втора среща: обичайни и необичайни свойства
Йодът е химичен елемент от VII периодична група. Атомен номер- 53. Атомна маса – 126,9044. Халоген. В прородата йодът се среща в един-единствен изотоп с масово число 127. Радиоактивният йод-125 се образува в следствие от спонтанното делене на урана. От изкуствените изотопи на йода от значение са йод-131 и йод-133, които се използват в медицината. Молекулата на йода, както при повече хологени се състои от два атома. Йодът е единственият от халоген, който се намира в твърдо състояние при нормални условия.
Красивите тъмносини кристали на йода могат да провеждат електрически ток. Тези „метални” свойства за характерни само за чистия йод. Но за разлика от металите, йодът твърде лесно преминава в газообразно състояние. За това е нужна сравнително ниска температура от 184,35°C. Температурата на кипене на йода не е много по-висока от температурата му на втечняване, която е 113,5 °C.
Елементарният йод се разтваря във вода при температура 25°C . В много органични разтворители - сероводород, хероцин, спирт, бензол, хлороформ – йодът се разтваря лесно. Цветът на полученият разтвор не е еднакъв при различните разторители. Например, разтворът в серовъглерод е виолетов. На какво се дължи това? Различните окраски на разтворите се обясняват с различните видове сили, съединяващи молекулите на разтворителя и разтвореното вещество.
Трета среща: йодът на земята
Йодът е достатъчно рядък елемент. Неговото съсържание в земната кора е 4•10–5%. В същото време йод е открит буквално навсякъде. В минералите йод се съдържа сравнитерно малко – най-известен е лаутарит Ca(IO3)2. Както повече елементи в природата и йодът има кръговрат. Повече от съединениета на йода са разтворими във вода. Той преминава през магмените пори и постъпва в моретата и океаните. Вятърът пренася въздушните маси и материя, пренася и йод, който попада в почвата и живите организми.
Четвърта среща: биологичните функции на йода
В растенията йодът е един от важните микроелементи. Още през 1854г. франтузинът Шатен предположил, че разпространението на заболяването гуша се намира в пряка зависимост от съдържанието на йод във въздуха и почвата.
Френските колеги на Шатен не признали, неговите изводи. Но 100 години по-късно, немските учени Бауман и Освалд, накарали френските учени да поправят грешката си. Те доказали, че щитовидната жлеза съдържа голямо количество йод и изработва йодосържащи хормони. Недостатъкът на йод първоначално води до неголяма увеличение на щитовидната жлеза, тя атрофира и по такъв начин се създава неактивна жлезна тъкан. В зависимост от степента на разрастване на тази тъкан се оформят жлезни възли, които постепенно дават явления на притискане на хранопровода и трахеята и развиване на ендимична гушевост (грамадна гуша, която обезобразява шията) – поразяваща много системи на човешкия оргатизъм. Тази болест се оказва много разпространена в местата, силно отдалечени от морето и най-вече в планините, където съдържанието на йод в почвата е по-ниско.
За широко разпространение на болестта може да се прави заключение и по произведенията на изкуството. На един портрет на Рубенс „Сламената шапка” красивата жена, изобразена на него, е с подхухнала шия. Същите симтоми се откриват и у Аднромеда в картината „Персей и Андромена”. Тези признаци са открити и върху картини на Рембранд.
В редки случаи липсата на йод може да доведе до развитие и т.н. ендемичен кретенизъм, който се характеризира с изоставане в растежа, олигофрения, нерядко съпроведени от глухота. Основна роля в розвитието на ендемичния кретенизъм играе йодният и хормоналният недоимък по време на вътреутробното развитие, в резултат на което настъпват тежки увреждания на нервната система.
Целебните свойства на веществата, съдържащи йод, са известни 3 хиляди години, преди да бъде открит елемента. В Китайския кодекс от 1567 г. пр. Хр. е записано лечение на гуша с морски водорасли.
Руският учен Пирогов през 1866г. започва да използва йоден разтвор за промивка на рани. Йодът може също да доведе до подобряване при артеросклероза.
Йодът в големи дози, обаче е токсичен. Дневната нужда на човек от йод е около 200 микрограма.
Пета среща: йодът извън медицината
Съединенията на йода се използват във фотографията и кинопроизводството за приготвяне на специални фотоемулции и фотопластини.
Като катализатор йодът се използва при производството на изкуствен каучук. Йодни препарати, съдържащи 0,6% йод се използват в качеството на сухи смазки за повърхности от титан.
И още
Знаете ли, че съдържанието на йод в кръвта на човека за виси от годишните сезони: от септември до януари се снижава, от февруари започва нов подем, а през май-юни достига най-високи стойности (концентрацията на йода в кръвта е 10–5-10–6%). Тези колебания имат неголяма амплитуда, а причините, на които се дължат са все още загатка.
Наука 
Йодът е химичен елемент от VII периодична група. Атомен номер- 53. Атомна маса – 126,9044. Халоген. В прородата йодът се среща в един-единствен изотоп с масово число 127. Радиоактивният йод-125 се образува в следствие от спонтанното делене на урана. От изкуствените изотопи на йода от значение са йод-131 и йод-133, които се използват в медицината. Молекулата на йода, както при повече хологени се състои от два атома. Йодът е единственият от халоген, който се намира в твърдо състояние при нормални условия. 
За широко разпространение на болестта може да се прави заключение и по произведенията на изкуството. На един портрет на Рубенс „Сламената шапка” красивата жена, изобразена на него, е с подхухнала шия. Същите симтоми се откриват и у Аднромеда в картината „Персей и Андромена”. Тези признаци са открити и върху картини на Рембранд.
