Най-старият фар в света е на повече от 680 години. Той бил издигнат на устието на Елба на остров Нойверк. В протежение на неговата многовековна история фарът неведнъж е сменял «храната си». Огънят на фара бил поддържан отначало с дърва, после с бензин, а сега на кулата е прокарано електричество.
Сахара е най-голямата пустиня на нашата планета. Тя заема голяма част от Северна Африка между Атлантическия океан на запад и Червено море на изток по едно протежение от около 5 000 км, като обхваща близо 9 000 000 кв. км.
Сахара се намира в зоната на сухите пасати на Северното полукълбо. На това се дължи беднотата на нейните валежи и малката относителна влажност на въздуха й. Почти винаги небето над пустинята е безоблачно, но то рядко бива прозрачно синьо, поради наситеността на въздуха с фин пустинен прах. През деня пясъците и скалите се нагряват до 70 градуса (50 градуса на сянка), а вечер въздухът се охлажда много бързо. Резките колебания на температурата през денонощието водят до бързо и нееднакво разширяване и свиване на различните части на скалните маси, от което те се рушат. Понякога нощем това е съпроводено с големи трясъци, подобни на гръмотевици.
Високите плата и планинските вериги на пустинята представляват панорама с особена прелест. Златистожълтите дюни с техните сини и тъмно виолетови сенки, рязко очертаните стръмнини на високите плата и планински ридове, червеникавите, охреножълти и бели нажежени камъни правят неизличимо впечатление и създават незабравимия чар на пустинята. Още по-величествена е гледката, когато залязващото слънце залива с пурпурно-златни струи и синьовиолетови ни оттенъци хоризонта, докато върховете на пясъчните дюни се оцветяват от най-различно преливащи се багри.
През деня често духа вятър, който носи пясък и пустинен прах. Не са рядкост и пясъчните бури - хамсин и самум. Нощите почти винаги са съвсем тихи. «В Сахара вятърът става сутрин със слънцето и заспива с неговото залязване» — казва арабската поговорка. Ето как пътешественикът Елисеев описва един сахарски самум: „Лека мъгла започна да застила доскоро видимия хоризонт. Нито едно живо същество не се осмеляваше да се покаже по нажежения пясък. Животните явно чувствуваха приближаването на страшната буря и бързаха да се скрият в падините. Огромната дюна пред нас започна да оживява. Лек облак от летящ пясък задимя, подхванат от горещия югоизточен вятър. Наоколо задимяха върховете и на другите дюни. Хоризонтът се помрачи още повече. Небето сякаш се приближи към земята. Кипяща червена мъгла и страшни кълбовидни вихрушки се издигнаха нагоре. След няколко минути облаци пустинен прах закриха слънцето. Вече можеше да се гледа в него. Подвижните върхове на дюните връхлетяваха в знойната атмосфера, като се извиваха във всички посоки... След половин час ние бяхме в самия център на това страхотно природно явление. Песента на пустинята ту замираше, ту отново зазвучаваше около нас. Всичко се превърна в пясъчен хаос. Воят на оживелите пясъци би могъл да се сравни с шума на листата на гъста гора, които стенат под напора на силна буря. Нажежената атмосфера наподобяваше могъщото дихание на огромно чудовище.”
Типични за Сахара са твърде малките и нередовни валежи. На много места не падат дъждове в продължение на години. Интересно е, че в централните и южни части на Сахара не пада роса, въпреки големите колебания на температурата през денонощието.
ТоггарСахара не се състои само от дюни и пясък, както често се мисли. Дюните представляват едва 20% от повърхността и, 30% е каменна и планинска пустиня и 50% — пясък и едри каменни отломки.
Докато западната част на страната представлява предимно пясъчна пустиня, в Средна Сахара има значителни планински масиви Хоггар и Тибести.
В Източна Сахара се намира долината на река Нил. Тя се простира през пустинята като огромна лента с дължина 3 000 км от Източен Судан до Средиземно море. Плодородната почва, грижливо обработваните полета с изкуствени канали за напояване и големите градове рязко контрастират с безжизнената пустиня, която заобикаля Нилската долина. Тук на една площ от около 32 000 кв. Км (приблизително колкото повърхността на Белгия) живеят 17 000 000 души, докато в останалата Сахара, с площ приблизително 3/4 от тази на Европа, живеят не повече от един милион и половина души. Още от най-дълбока древност в тази област под закрилата на пустинята е била изградена силна държава, средище на цивилизацията в древния свят.
В каменистите и пясъчни пространства на Сахара има само зачатъци на почва. При достатъчна влага те могат да бъдат плодородни, тъй като притежават необходимите соли. Разбира се, земята в оазисите е много по-добра, но и в останалите части на Сахара почвата не е напълно безплодна. «След дъжд Сахара позеленява» — казват арабите.
Единствената постоянна река в Сахара е Нил. В пустинята обаче има временни реки, които по време на дъждовете текат в дълбоки долини. Тяхната вода се попива от пясъка или се изпарява и те скоро пресъхват. Но изчезналата от повърхността вода продължава своя път под земята. Направлението на подземната река може да се проследи по растителността над нея в протежение на много километри. Растителността в Сахара не е така бедна, както се предполага. Тук виреят над хиляда вида растения. В Северна Сахара флората е средиземноморска,а в Южна—тропическа. Масивът Хоггар има предимно горска растителност и храсти. В оазисите растителността е създадена предимно от човека.
Най-важното културно растение е финиковата палма, която живее до 100 години. Тя достига до 30 метра височина и до 2 метра ширина (в диаметър). Короната й е образувана от дълги перести листа. Плодовете й притежават особено висока калоричност и могат да запазят своята свежест до 10 години. Те са основна храна на населението, което използува стъблата на палмите за строеж, за направа на мебели и покриви на шатри. Арабите се отнасят с особена почит към финиковата палма и могат да я отсекат само по повод на особено важни събития, като сватба или раждане на син. Тогава от стъблото на палмата потича сок, от който приготвят пенливата напитка «лакби». Сахарските оазиси предоставят най-добри условия за отглеждането на финиковите палми. Една стара арабска поговорка гласи: «Главата на палмата трябва да бъде в огън, а краката й — във вода.»
Фауната на Сахара е доста бедна - около 65 вида бозайници, 90 вида птици и много насекоми. Животните са приспособени за съществуване при малко вода. Това са предимно антилопи, газели, зайци, щрауси и др. В планинските части живеят муфлони, гепарди, лисици-фенек, а в Южна Сахара се срещат и лъвове. От птиците трябва да се споменат лястовичките, гълъбите и чучулигите.| Има също и различни влечуги.В Сахара се срещат много видове насекоми, главно мухи и скакалци. Пустинните животни задоволяват нуждите си от вода, като я извличат от храната по биохимичен начин.
Най-важните домашни животни са камилите («корабите на пустинята»). Те издържат дълго време без да пият вода. Използуват се за работа и превоз, дават месо и мляко, от които се правят най- различни продукти и питиета.
До 1933 година местността Тасили-Аджер в централния Сакарски масив била известна само с чудноватите форми на скалите си. Силните ветрове и честите пясъчни бури ги брулели векове наред и им придали странен вид. Някои от тези скали се издигат високо, като средновековни замъци, други приличат на големи животни, на слонове или камили, на непознати птици с разперени крила. Съвсем случайно през 1933 година французинът Бренан, който се заблудил, трябвало да пренощува в една от многобройните пещери. И изведнъж под светлината на факлата той видял върху стената на пещерата хубава рисунка
Впоследствие из пещерите на Тасили-Аджер биват открити още много изображения от този вид, както и остриета на стрели, остатъци от глинени съдове и други предмети. Войната прекратява работата на археолозите, но през 1956 година бива организирана специална научна експедиция, която престоява на платото Тасили-Аджер седем месеца. Тя работи при крайно лоши условия — резки колебания на температурата, вятър, трудно снабдяване.
Скалните рисунки в Сахара напомнят фрески. Те са многослойни: едно изображение е налагано върху друго през различните епохи. Повечето рисунки представляват различни животни: слонове, носорози, жирафи, щрауси, антилопи, диви коне, биволи, крокодили и др. Често се срещат и ловни сцени, от което се съди, че ловът е бил главното занятие на някогашните сахарски жители.
Преценява се, че фреските на Сахара датират от около 10 века преди нашата ера.
Екология и природа 
Сахара е най-голямата пустиня на нашата планета. Тя заема голяма част от Северна Африка между Атлантическия океан на запад и Червено море на изток по едно протежение от около 5 000 км, като обхваща близо 9 000 000 кв. км.
Още по-величествена е гледката, когато залязващото слънце залива с пурпурно-златни струи и синьовиолетови ни оттенъци хоризонта, докато върховете на пясъчните дюни се оцветяват от най-различно преливащи се багри.
Докато западната част на страната представлява предимно пясъчна пустиня, в Средна Сахара има значителни планински масиви Хоггар и Тибести.
Най-важното културно растение е финиковата палма, която живее до 100 години. Тя достига до 30 метра височина и до 2 метра ширина (в диаметър). Короната й е образувана от дълги перести листа. Плодовете й притежават особено висока калоричност и могат да запазят своята свежест до 10 години. Те са основна храна на населението, което използува стъблата на палмите за строеж, за направа на мебели и покриви на шатри. Арабите се отнасят с особена почит към финиковата палма и могат да я отсекат само по повод на особено важни събития, като сватба или раждане на син. Тогава от стъблото на палмата потича сок, от който приготвят пенливата напитка «лакби». Сахарските оазиси предоставят най-добри условия за отглеждането на финиковите палми. Една стара арабска поговорка гласи: «Главата на палмата трябва да бъде в огън, а краката й — във вода.»
Най-важните домашни животни са камилите («корабите на пустинята»). Те издържат дълго време без да пият вода. Използуват се за работа и превоз, дават месо и мляко, от които се правят най- различни продукти и питиета.
И изведнъж под светлината на факлата той видял върху стената на пещерата хубава рисунка
Често се срещат и ловни сцени, от което се съди, че ловът е бил главното занятие на някогашните сахарски жители.
