Те са съществена съставка на Тодоровденската обредност. Обикновено започват със Сирната неделя и продължават до Тодоровден. В различните области на нашата страна кукурите имат различни наименования. Някои от тях са: „кукове”, „старци”, „бабугери”, „зибеци”, „пясеци”, „дервиши”, „камилари”, „сурати”, „драгуси”.

В кукерските маскаради участват предимно ергени или млади женени мъже. Няколко дни преди карнавала участниците се събират и си разпределят ролите. По-нежните младежи обикновено изпълняват ролята на „булката”, „невестата” и носят женски носии. Лицата им са червисани, главите забрадени. Друг женски персонаж в празника е „бабата” или „циганката”. „Булката” или „бабата” носи в ръцете си дървена кукла-бебе. В маскарадното шествие до „булката” и „бабата” вървят техните съпрузи - „зетят” и „дядото”, които ги пазят от похотливите намерения на другите персонажи. На гърбовете си носят сламени гърбици, изразяващи асиметричността и връзката им със света на отвъдното.

Другата част от групата на кукерите се нарича „дервиши”, „бабугери” или „сеймени”. Всички те са облечени в кожи или в обърнати наопъки кожуси. Около кръстта им е препасан колан с вързани на него звънци. Всеки кукер държи в ръката си тояга. Лицата им са намазани със сажди или скрити под маски, изработени от кратуни или животински черепи. По тях има пришити бради и мустаци от вълна или памук.

Шествието се води от голамо чучело, подобно на животно, често наричано „кон”, „камила”, „магаре”. Покрито е с черги и звънци. То се носи от двама души, скрити по него.

Главен момент в кукурския маскарад е обхождането на цялото селеще, посещаването на всяка една къща. Там се разиграват сценки с фалически смисъл и символика. Кукерите повалят „бабата” и „невестата” на земята и извършват движения напомнящи полов акт. По време на обиколката кукерите удрят с тоягите си жените, за да забременяват и раждат. Обикновено тоягите имат форма, наподобяваща фалус.

Кукерите подскачат непрекъснато като по този начин се стремят да стимулират по магически път буйния растеж и богатата реколта.

Кулминацията на обичая е обредното заораване и засяване, което се извършва на селския мегдан. Тази сцена изразява основния митологичен смисъл на кукерския маскарад. „Булката” впряга в дървено рало „зетя” и правят, наподобявайки оране, три обиколки на на мястото. В края на последната кукерът-младоженец пада „мъртъв” на земята. След като го съживява с плач, молби и удари невестата-кукер „ражда”: От полите й пада дървена кукла, а в някои части на страната и жива котка.

Така в игров вариант се представя митът за вечно умиращият и възкръстващия бог на растежа и плодородието.

Карнавалът завършва с ритуално окъпване на участнизите в реката и общо смесено хоро. И, разбира се, с богат гуляй за кукерите.

Ежегоден фестифал на маската "Сурва" се провежда през януари в град Перник. Тогава с пищни шествия, танци и благословии пазителите на традициите у нас се заемат да прогонят и зимата, и злите духове от делника на хората. Освен кукери от цялата страна в него има и участници от Ирландия, Италия, Латвия, Чехия, Словения и Македония.

По същото време на годината тече и карнавалът във Венеция. Който съществува от 15 век. По време на карнавала мъжете се обличат като жени, а дамите се маскират като представители на силния пол.

Коментирай първи!

Коментирай

Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Име:
E-mail
Заглавие:
Коментар:
Номер за въвеждане:*

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2