При постите съществуват шест степени на строгост:
всичко, освен месо (Месни заговезни);
вкусване на риба;
гореща храна с растително масло;
гореща храна без мазнина;
студена храна без мазнина и без топли напитки (т.нар. сухоежбина);
пълно въздържане от храна.
Архетиповете са мотиви и символи с изключително голям заряд, имащо отношение към най-дълбоките слоеве на колективното несъзнавано. Първоначално Юнг ги нарича "първообрази" (1912 г), а по-късно "доминанти на колективното несъзнавано" (1917 г). През 1919 г. той за първи път използва понятието архитипове. Според Юнг архитипът няма само статичен начин на проява, изразена чрез някакъв конкретен праобраз, но и чрез диманично развиващ се начин на проявление чрез някоя функция на съзнанието. Всъщност всички проявления на живота имат архитипна основа, независимо на какво равнище се проявяват.
Архитиповете са близо до това, което Платон разбира под "идея". Идеята на Платон е праобраз, чиято тъмна противоположност е в света на човешката преходност. В разбирането на Юнг, архитипът нови в себе си, както тъмната, така и светлата страна на човешката природа.
Юнг нарича архитиповете си и "органи на душата" или по-късно по Бергстон "вечни несътворености".
Архитипът "майка" Архитипът на "майката" стои преди и над всяка форма на проявление на майчинството. Отделянето на аза от "майката" стои в началото на всяко осъзнаване. Митологията предлага много вариации за проявление, чрез страхопочитанието, както например Църквата, университета, града, страната, Небето, Земята, морето и всички спокойни води. Архитипът често се свързва с неща и места, които означават раждаемост и плодовитост: изобилието, изораната нива, някоя градина. Той може да бъде свързан, според Юнг, с скала, пещера, дълбок кладенец или с цветя под формата на съд като роза или лотос. Кухи обекти като печки и готварски съдове.
Друга архитипова метафора е тази за мощта и зараждащата сила на водата. Не случайно един от символите на женското начало е водата.
Архитипът на "майката" представлява в основата си майчинския инстинкт, изразяващ се в децките неврози и разстройства. Инстинктите на детето са нарушени и това преподрежда ахритиповете и води до създаването на фантазии, заставащи между майката и детето. Например децата на някоя свръхтревожна майка, според Юнг, сънуват често, че тя е голямо страшно животно или магьосница.
Архитипът на "майката" се проявява в майчиния комплекс, последтсвията от които зависят от това дали детето е момиче или момче. Типичните ефекти при сина са хомосексуалност и донжуанство, а понякога импотентност. При хомосексуалността цялата хетеросексуалност на сина е свързана с майката в една несъзнавана форма. При донжуанството, той несъзнато търси майка си във всяка жена, която среща. Последтсвията от майчиния комплекс, според Юнг, могат да се видят в мита за Кибела и Атис: автокастрация, полудяване и ранна смърт.
Майчиният комплекс при жената се изразява със свръхразвитие на женските инстинкти или с ослабването им до пълно изчезване. В първия случай, жената не осъзнавасобствената си личност, а във втория - инстинктите се процедират върху майката.
Архетипът "прераждането" Понятието е многопластово и се свързва с пътуването на душата. Друга форма на прераждането е свързано с понятието личностен континуитед. В този случай човешката личност се възприема като непрекъсната и спомняща си различни животи. Трета форма на прераждането е възкръстването - новото създаване на човека след смъртта. Четвъртата форма представлява прераждане в рамките на живота - тоест обновление или подобряване на индивида.
Архитъпът "детето" или "детето-бог" Благодарение на религиозното тълкуване са запазени свидетелства, които доказват, че детето не е било традиционн образ, но и спонтанно преживяване т.н. "нахлуване на насъзнаваното". В областта на психопатологоята мотивът на детето се среща често. При душевно болни жени се наблюдава халюцинаторният образ на детето, които по правило се диктура от Християнски позиции. В сънищата то често се появява като син или дъщеря. В приказките - излизащо от цвете или златно яйце.
Съществен аспект на мотива на детето е неговият ориентиран към бъдещето характер. Детето е потенциално бъдеще, затова появата му означава подготовка за бъдеща промяна на личността.
Преглеждания: 2205 | Печат | Е-мейл
Коментирай първи!
Коментирай
Моля, придържайте се към темата на статията.
Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани
Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани
При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Антропология 
Архетиповете са мотиви и символи с изключително голям заряд, имащо отношение към най-дълбоките слоеве на колективното несъзнавано. Първоначално Юнг ги нарича "първообрази" (1912 г), а по-късно "доминанти на колективното несъзнавано" (1917 г). През 1919 г. той за първи път използва понятието архитипове. Според Юнг архитипът няма само статичен начин на проява, изразена чрез някакъв конкретен праобраз, но и чрез диманично развиващ се начин на проявление чрез някоя функция на съзнанието. Всъщност всички проявления на живота имат архитипна основа, независимо на какво равнище се проявяват. 
