|
 Страхът и състраданието са дефинирани още от Аристотел. Той говори за тях в своята „Поетика”, а също и в „Реторика”. Дефинициите дадени от него са дотолкова актуални и дотолкова адекватни на съвременността, че човек не може да не се запита: „Толкова ли малко и дори никак се променат човеците?” Ето и неговите определения. „Нека страхът бъде болка или смущение при представа за предстоящо гибелно или мъчително зло... По необходимост стршни са такива неща, които, изглежда имат, голяма сила да разрушават или нанасят вреди, водещи към голяма болка... А такива неща са омразата и гневът на тези, които могат да сторят нещо ... лошо”. Ето какво е според Аристотел и състраданието: „Състраданието е някаква мъка или представа за гибелно или мъчително зло на човек, който не го заслужава...”
Кой може да изпита страх и съчувствие? Според Аристотел този, който не е сигурен, че е недосегаем. Не са малко хората, които се чувстват недосегаеми.
Срещаме ги всеки ден и ги разпознаваме моментално. За тях всъщност си мисля сега. Аристотел определя недосегаемите като не проявяващи състрадание: ”... не състрадват нито хора окончателно загубени (те смятат, че няма какво повече да претърпят, тъй като са претърпели всичко), нито онези, които се смятат за свръхщастливи – те се държат дръзко: защото щом смятат, че претижават всички блага, ясно, включват и невъзможността да претеглят някакво зло: и това е едно от благата.”
След тези редове не би трябвало никого да учудва безразличието на просеците към живота, нито странното и, както Аристотел казва, дръзко държание на имащите, задоволените и облаготетелствани.
Но бедността не е порок, нито всеки е застрахован от нещастие. То идва неочаквано и ни заварва неподготвени. И затова е писал Аристотел. Но в навечерието на коледните празници, нека ние, които сме повече, тези които сме преживели някакво зло и помним изстраданото, които знаем, че не сме недосегаеми, да проявим състрадание съм тях, „недосегаемите” и от двата вида. Те имат нужда някой да запали свещ за тях, защото самите те няма да го направят: едните от отчаяние, другите - от задоволеност.
Весели и сплотени празници!
Преглеждания: 1971 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
Изкуство 
На 12 април 1961 година да първи път землянин успя да се „отскубне” от гравитационния „кладенец” на Земята с космически кораб „Восток 1”. Старши-лейтенант Юрий Алексеевеч Гагарин обиколи Земята на височина 302 км. за 108 минути. Той бе първият човек, който видя, че тя наистина и кръгла и наистина покрита предимно с вода. 
