Пабло Нуруда
1901-1973
Чилийски поет и носител на Набелова награда за литература.
Истинско име Нуфтале Рейс.
Първите му книги „Дрезгавина” (1923), „Двадесет песни за любовта и една за очакването” (1924) му спечелват голям успех. През 30-те години е консул в Мадрид. Там издава „Местожителство на земята”(1933, 1935). Запознава се с поетите Гарсия Лорка, Луис Сернуда, Рафаел Алберти, Мигел Ернандес.
Редактор е поетични списания в Чили и Испания, превежда Уйлиам Блейк и Райнер Мария Рилке.
Предпочитани теми в творчеството: природата, любовта, Испания.
Да се изкачиш
Да се изкачиш в небето
са потребни две крила,
една цигулка,
толкова неща,
без да ги пресмятам, без да бъдат назовани,
потвърдени с поглед дълъг и спокоен,
с надпис върху шиповете на бадема,
с буквите заглавни сутрин на тревата.
Farewell
1
Наколеничело от твоята утроба,
едно дете печално като мен ни гледа.
В живота, запламтял на младите му вени,
ще се стреми животът ни да се закотви.
За тез ръчици, дъщери на твоите ръце,
ще се стремят ръцете мои да надвиват.
И през очите му, разкрити на земята,
един ден в твоите очи сълзи ще видя.
2
Не искам аз това дете, Любима!
За да не ни закотвя нищо,
нека нищо не ни свързва.
Ни думата, ухаеща на твойте усни,
ни туй, което думите не изразиха.
Ни празника на любовта неотпразнуван,
ни до прозореца дълбоките ти вопли.
3
(Обичам обичта на смелите моряци:
целуват и си заминават те.
Едничко обещание оставят
и не дохождат втори път.
Една жена на всеки пристан чака,
целуват и си заминават те.
И в някоя безлунна нощ в леглото на морето
си лягат със смъртта).
4
Обичам обичта, която се поделя
на хляб, целувки и легло.
Любов, която може да е вечна
и може да е само миг.
Любов, която иска да е волна
със нова воля за любов.
Боготворена и когато тя се приближава,
боготворена и когато си отива тя.
5
Не се омайват вече моите очи в очите твои,
не се успокоява вече с тебе мойта скръб.
Но накъдето и да ида аз, ще нося твоя поглед
и накъдето и да идеш ти ще носиш мойта скръб.
Бях твой, бе моя. После? Заедно завихме
по пътя, откъдето мина любовта.
Бях твой, бе моя. Ти ще си на този, който те обича
и ще бере в градината посятото от мен.
Отивам си. Печален съм; но винаги съм бил печален.
От твоите прегръдки ида. Накъде – незнам.
...От твоето сърце едно дете ми казва сбогом.
И нему сбогом казвам аз.
Ще се завърна
Някога си, мъж или жена, незнаен странник,
след това, когато няма да ме има,
тук търсете, ала ме търсете
между камъка и океана,
в светлината буреносна
на самата пяна.
Тук търсете, ала ме търсете,
тук ще се завърна, без да кажа нищо,
без уста, без глас, съвсем естествен,
тук ще се завърна, за да бъда аз
движението на водата,
на сърцето нейно диво,
тук ще бъда и загубен, и намерен:
тук ще бъда сигур камък и мълчание.
Преглеждания: 3482 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
Изкуство 
Столицата на Япония е сред най-скъпите градове на планетата. През 2006г. беше изместена от Москва на втора позиция в класацията. Тук са най-бързите влакчета в света - шинкансен. Токио и околностите му имат население 30 млн. души. Градът е разположен върху земетръсна зона. 
