Най-пълноводната река в света е Амазонка в Южна Америка. Тя е дълга 6520 км. Всяка секунда тя излива 94 милиона литра вода в Атлантическия Океан. При устието си Амазонка е широка 320 км. Най-дългата река в света е Нил в Африка. Тя тече от юг на север по протежение на 6617 км от извора и в Бурунди до делтата и в Египет, където се влива в Средиземно море.
Йохан Готфрид Хердер е писателят, който в най-голяма степен подготвя немския романтизъм (според Исак Паси). Хердер счита, че изкуството и езикът не са продукт на свъхестествени сили. Те се самозараждат там, където възникват условия за тях. Езикът е за Хердер основата на основите на културата и затова му посвещава специален трактат, който написва за получаване на премия – „Трактат за произхода на езика”. Значителна част от творчеството си Хердер посвещава на езика и произхода му.
Според Хердер хората не са „егоистични монади”. Той е против Лайбниц, който счита, че монадите не си взаимодействат и че всяка съществува сама за себе си. Хердер възприема човешкия съвременен език като изкуствен, от който е изтласкан природният език; от който липсва стихията на страстите и мига на чувството.
Във всички първобитни езици звучат останки от природния език (природните звуци). По-късно създаденият метафизичен език е разновидност от четвърто поколение на първичния майчин език на човешкия род. Като пример посочва, че древните източни езици са пълни с възклицания, останки от първичния език са запазени в междуметията и глаголите. Древните ридания над гробовете са едно дълго проточено междуметие.
Колкото по-жив е даден език, колкото по-малко се е мислило да бъде вместен в букви, колкото се приближава повече до първоначалния, толкова по-малко може да се изрази писмено. Езикът има животински, а не божествен произход. Т.н. божествен (първи) език – еврейския – в самото си начало е бил така живозвучащ, че е могъл да се изразява писмено в твърде несъвършена форма. Той е бил само съгласни, а гласните, които са най-същественото не били първоначално означавани, защото не са могли са бъдат означавани. Тяхното произношение е било така фино и живо, че не било могло да се обхване с букви.
Колкото по-малка е сферата, в която извършват работа (действие) животните, толкова по-малко имат нужда от език. Колкото по-изострени са техните сетива, колкото техните действия и нагони са насочени към едно нещо, толкова по-стеснено е разбирането на евентуални звуци. А животните от най-тесен кръг са без слух, те са за своя свят само мирис и зрение.
Колкото кръга на животните е по-голям, толкова по-различни са техните сетива, а с човека нещата напълно се променят. За животните езикът е свързан с нагоните, той е естествен. Но човекът не върши почти нищо по инстинкт, затова той не говори като природно същество. Сетивата на човека отстъпват от сетивата на животното, но за сметка на това и поради това, според Хердер, човекът получава свобода. Отпадането на инстинкта (отслабването му) позволява на човека да получи по-голяма яснота за себе си; престава да бъде механизъм и става самия себе си.
Човекът има разум благодарение на това, че инстинктите му са отслабнали и това е позволило появата на съзнание. Защото силните инстинкти биха дразнили силно сетивата му и биха задушили трезвата разсъдливост. Разумът не се е появил отведнъж развит, казва Хердер – да се мисли разумно не означава да се мисли с напълно развит разум.
А в момента, в който човекът бъде в състояние на размисъл и този размисъл (рефлекция) бъде за първи път свободно действащ – човекът създава език.
Изясняване на понятията рефрекция и език:
Способността си за рефлекция човек доказва при свободното си действие; когато избира да задържи вниманието си върху едно усещане; когато може да опознае не само всички особености, но и само няколко от тях и да ги определи като различителни. Лишен от инстинкта, човекът опознава човешки и наименува по един признак (овца=блеещо), по който разпознава обектите. Без способността на човека да отдели обектите по техните характерни признаци не би могъл да възникне езикът.
Хердер счита, че други автори преди него погрешно са приели като причина за възникването на езика подражанието на природата и устройството на говорните органи. Езикът възникнал като разбирателство на човешката душа със самата себе си.
Според Хердер първата човешка мисъл е свързана с воденето на диалог с другите. Първият признак е словото-признак, думата-съобщение, което е посредник на мисли и чувства с други лица.
Човекът създава езика чрез посредничеството на слуха и зрението и чрез способността да забелязва. Желанието на Хердер е да докаже, че човекът е създал език от звуковете на природата, станали признаци на разума му: „Първият речник е бил съставен от звуковете на света.” Човешката душа свързвала образа с издаването на звукове, мислела ги за негови признаци. Затова и тези междуметия станали първите слова на езика. Звукът обозначавал предмета, тъй като предметът издавал звука. От глаголите се появили имената, а от имената – глаголи. Хердер дава пример, че детето именува овцата не овца, а блеещо същество и превръща междуметието в глагол.
Тъй като природата звучи, човекът си мислил, че тя говори и действа. Така възникнали божествата. Когато човекът започнал да отнася всичко към себе си, като че ли действа в негова полза или вреда, да го обича и мрази – възникнали имената. Всяко етимологически сродно семейство възниква около едно сетивно понятие, породено от впечатлението, което е направило. Според Хердер първият език е бил сбор от елементите на поезията – „тайна поетическа измислица, изпълнена от страсти и интерес.” Първият език е бил пеене, от което произлезли най-древната музика и поезия. Слухът е сетиво на езика, защото възприема възприятията отвън и действа в две посотой осветлява и внася многообразие и оживеност. Чрез слуха човек се учи едновременно да абстрахира и говори.
Изводи:
Колкото по-древни и по-първични са езиците, толкова повече се забелязва в техните корени еднородността на сетивата. Древните езици характеризират, изхождайки от слуха и усещането. Колкото по-древни и по-първични са езиците, толкова повече се кръстосват и усещанията в корените на словото. Древният език търси всичко да стане усещане и звук, за да се превърне в израз. Древният език е проникнат от метафори и хиперболи, като тази метафоричност е различна за различните народи, според степените им на чувстване и на необходимостта им да изразяват отсенките на чувството.
Колкото по-първичен е един език, толкова по-богат е на синоними – в древните езици преобладават синонимите, защото всички създавали и всички – в една обща сфера за еднакви неща. Всеки език по свой начин е разточителен и оскъден. Както арабите имат много думи за камък, така други езици имат друго изобилие, а някой племена имали мъжки и женски езици – това са само част от многобройните примери, които Хердер дава.
Колкото по-древен е един език толкова по-малко абстрактни съществителни съдържа. Най-лесните и първите абстракции са числата. Всяка нация разполагала с толкова абстракции, колкото са и били необходими.
Колкото по-първичен е езикът, толкова по-малко граматика има в него. В самото начало езикът е бил речник.
Както глаголите предхождат абстрахираните от тях имена, така и първоначално имало много спрежения, защото човекът не се е научил отведнъж да подрежда понятията
Думата се появила като подражание на звука на природата; тя е следвала един отминал звук - затова миналите времена са корените на глаголите. Тъй като миналото трябвало да се разказва имало много минали времена, обаче само едно (или нито едно) сегашно време. Тъй като древните искали да кажат всичко наведнъж, те внасяли в имената състоянието и всичко се преливало едно в друго.
Появата на граматика е финална фаза от развитието на езика, тя не била болезнено необходима, защото езикът бил говорим, жив; в него участвала жестикулацията, която допълвала разбирането за онова, за което се говорило. Голямото разнообразие от определения замествало граматиката. В самата младост на езика към него спадало изкуството. Писмото било отделни картинки.
Тъй като човекът е стадно, обществено създание, усъвършенстването на езика за него е жизненоважно и естествено. Чрез усъвършенстването на семейството става по-нататъчното усъвършенстване на езика. Чрез езика, човекът се свързва със своя род и го продължава – езикът се превръща в спойка на рода.
Тъй като човешкия род се е разрастнал и не е могъл да остане едно стадо, той не е могъл да запази и един език, създали е различни национални езици. Реално погледнато дори при детето, мъжа, жената и стареца не е възможен един език – всички имат различие в говорните органи и както няма двама напълно еднакви човека, няма и два еднакви езика, тоест Хердер прави разграничение дори на основата на индивидуалните говорни органи. Така всеки род, казва Хердер, е внасял в своя език домашен, свой тон – така се оформили различни диалекти. Тъй като старият език е бил изпълнен с много синоними се появили и любими слова, което довело до създаването на идиом, диалект. При идиома една дума изчезва, друга остава, трета се отклонява чрез вторично значение далеч от основното, а от там в течение на времето се изменя.
Разделянето на народите (а от там и на езика) според Хердер станало във връзка с главна цел. Преселението на народите не е станало причина за появата на толкова много езици. Хердер подозира като причини оскърбяването на фамилия, неразбирателството.
Човешкият род е прогресивно цяло от един общ произход. Този извод изхожда от факта, че граматиката е построена почти по един и същ начин у всички народи на земята. Азбуките на източните народи в основите си са една азбука, заключва Хердер. Закон: Езикът се разпространява и развива заедно с човешкия род Всеки човек има всички способност, които притежава неговия род, и всяка нация - способностите, които имат всички нации. Нациите творят от нуждата, дейността поддържа развитието им, така се развива и езикът. Колкото повече една нация е обърната към други (чрез воюване, контакти) толкова повече се съсредоточава в себе си, толкова повече се закрепва на своя корен.” Науката, културата и езикът са се усъвършенствали в голяма редица от нации. В заключение Хердер счита, че човешкият произход на езика показва бога в най-ярка светлина: божието творение – човешката душа – създава и развива чрез самата себе си един език, защото е божие творение. „Произходът на езика става следователно само по един достоен начин божествен – доколкото е човешки.
Думата се появила като подражание на звука на природата; тя е следвала един отминал звук - затова миналите времена са корените на глаголите. Тъй като миналото трябвало да се разказва имало много минали времена, обаче само едно (или нито едно) сегашно време. Тъй като древните искали да кажат всичко наведнъж, те внасяли в имената състоянието и всичко се преливало едно в друго.
Коментирай
Моля, придържайте се към темата на статията.
Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани
Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани
При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Изкуство 
