|
Saturday, 10 March 2007 |
 Името му в различните краища на страната варира: папунек, пупавец, пупунец, папунец, пупунек, пупуньок, пупан. Но, който го види веднъж, няма как повече да го сбърка с друга птица. Оперението му е така характерно, че се запомня отведнъж.
То е ръждивокавяво, а гърбът - черен с напречни бели ивици. Големината му е между скропец и гълъб. Среща се в по-сухи места и надморска височина 700 м.
Гнезди в хралупи, а понякога в скали.
Има специфичен начин на защита - чрез изхвърляне на екстременти срещу врага.
Миризмата им е толкова зловонна, че с право може да се твърди, че по това папунякът напомня пора.
Когато е разтревожен издава гърлен звук и си изправя качулката си.
Папунякът е прелетна птица, която пристига сравнително късно напролет - през април. Отлита през август.
Добър индикатор е за чистотата на речните корита - там където го има, означава че състоянието на средата е добро.
Храни се с насекоми, които събира по земята. Яде майски бръмбари, скакалци, гъсеници и други.
Опазването на вида е свързано с опазване на местообитанието и речното корито.
Преглеждания: 1907 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
Екология и природа 
Най-сухото място в света е пустинята Атакама в Чили. До 1971 година там не е било валяло от 400 години. Простира се по Тихоокеанкото крайбрежие в северната част на Чили и достига да западните склонове на Кордилера Домейко. Пустинята е заобиколена от върхове, солни плата (най-високото е 2.300м.), оазиси, вулканични гейзери (тук се намира най-високия гейзер в света - Татио - 4.600м.). Сред този екцентричен пейзаж се намират руини от древни селища на инките. 
