При постите съществуват шест степени на строгост:
всичко, освен месо (Месни заговезни);
вкусване на риба;
гореща храна с растително масло;
гореща храна без мазнина;
студена храна без мазнина и без топли напитки (т.нар. сухоежбина);
пълно въздържане от храна.
Сърдечните излияния на един влюбен в изкуството монах
петък, 16 март 2007
Вакенродер, авторът на „Сърдечните излияния на един влюбен в изкуството монах” изказва в студията си мнението, че великите майстори са достигнали създаденото от тях само чрез божествено внушение. Образите, които се изобразяват са идеални образи. В произвединието си той не развива теории, а разказва притчи, легенди за художници, тоест при Вакенродер теорията преминава в художествено произведeние. Това е характерен похват за романтиците, които считат, че критиката също трябва да бъде поезия. Романтиците възприемат всяко изкуство и наука, които действат чрез словото като поезия, това е нещо много ясно наблюдавано при Вакенродер. Друго, което прави впечетление в „Сърдечните излияния на един влюбен в изкуството монах”, е романтичиската визия, че изкуството, което не въздейства чрез словото (изобразителното изкуство и музиката), притежава невидим дух. Духът на изкуството е оприличен от Вакенродер на пламък. Той трябва да се рее усърдно наоколо, извън себе си, да съхрани всички форми, така че когато художникът започне да рисува да намери в себе си готов свят.
Вакенродер, започва своята работа с констатацията, че художниците преди са се гордеели с изкуството си, за разлика от художниците сега, които се гордеят със себе си. Той дава пример с Рафаело, картината, на който е описана като по-висше същество, а самото вдъхновение като граница между будно състояние и съновидение. Творбата се твори в някакъв приятен унес. Според Вакенродер, Рафаело повече е мислил за сюжета, отколкотоза това как да го изобрази. Защото художникът не трябва да копира, а да рисува по свой собствен маниер, по вътрешно чувство. Само чрез любовта може да се постигне изкуството и жизнеността на образите. Чрез любовта изкуството започва да говори по нов начин и прониква до най-съкровените кътчета на сърцето („Отговорът на Якобо”). „Всяка художествена творба художникът трябва да открие у сeбе си, но не да се мъчи да проткрие себе си в нея. Изкуството трябва да бъде неговата по-възвишена любима, тъй като има божествен произход.”
Съвършеното произведение се съзвава след неуморна работа от жив и буден ум (Леонардо Да Винчи). Леонардо надминал учителя си, а това е доказателство, че „изкуството не се учи и не се преподава, а извира от собствената душа, буйно като поток, който само известно растояние трябва да се води и насочва правилно”.
Леонардо считал, че художникът трябва да се развива всестранно, да не изобразява всичко само по един начин, а всяко нещо поотделно съобразно неговата особеност. Според Вакенродер едно произведение на изкуството трябва да говори на два езика. Единият език е езика на изкуството, а другият - езика на прородата. Човек се научава да разбира езика на природата чрез изкуството. Прородата е език, който действа по други пътища, който е нещо по-значимо от нашия собствен език.
Природата и изкуството са единствените, които могат да говорят божествения език. Изкуството е един вид език, природата друг вид език. Както природата, изкуството въздейства по необясними пътища върху човешкото сърце. Изкуството говори с образи, служи си следователно с йероглифно писмо, чийто знаци познаваме и разбираме по вида им. Изкуството може да слива духовното и несетивното в една сплав с видимите образи, така че да вълнуват. Природата и изкуството влияят, както на сетивата, така и на духа. Изкуството изобразява най-висшето човешко съвършенство. Природата напомня откъси от пророчески слова от устата на Бога. Бог навярно разглежда цялата природа и дори целия свят, така както ние разглеждаме произведенията на изкуството, казва Вакенродер.
Темата за изкуството като вид йероглеф е специфична за романтиците. То мобилизира цялостната същност на човека и за да бъде разбрано трябва да му се откликне с цялостната същност. Тази идея по-късно е възприета от Т. Елиът. Хубавата картина или рисунка според Вакенродер изобщо не се поддават на описание, тъй както думата сама за себе си. „Изкуството трябва да се зове цвят на човешките чувства.” То е създавано от Бога.
Старите майстори потъват в размисъл за израза и позата, които биха трогнали най-силно зрителя. Новите художници обаче, изглежда, съвсем не желаят съпричастие към това, което представляват картините. Стремят се да изпробват върху картините си всякакви приятни за окото, мамещи багри и находчивостта си да разпределят умело светлините и сенките – човешките фигури обаче са разположени в картините им често сякаш само заради багрите или светлините, дори като неизбежно зло. Изкуството се е превърнало в забавна игра на сетивата, докато то е нещо възвишено и искрено, счита Вакенродер.
Действителната душевност на изкуството може да бъде възприета от малцина избрани духове. Чрез жалко подражание днес искат да изтръгнат от таланта това, което той не може да даде. Резултатът е безлични и студени творби. Красотата на изкуството покорява само тогава, когато окото ни не поглежда едновременно настрани към друга красота.
Духът на художника трябва да бъде само инструмент, годен да възприеме в себе си цялата природа и вдъхновен от човешкия си дух да съумее да я пресъсдаде красиво и преобразена. Ако този дух бъде неспокоен или зает със себе си, той престава да бъде подобен инструмент, по скоро той самия се превръща в художествено произведение на вселената. „Небето не се отразява в бурното пенливо море, а в бистрата река, в която се оглеждат с доволство и дървеса, и скали, и плуващите облаци, и всички звезди по небосвода.”
Галериите трябва да бъдат възприети като храмове, където човек извисява сърцето си. Насладата от произведенията на изкуството може да се сравни с молитвата. Истинската наслада изниква от вглъбеното и спокойно състояние на духа и не се изразява във възклицания, а единствено с вътрешно вълнение.
Преглеждания: 1506 | Печат | Е-мейл
Коментирай първи!
Коментирай
Моля, придържайте се към темата на статията.
Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани
Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани
При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Изкуство 
Вакенродер, авторът на „Сърдечните излияния на един влюбен в изкуството монах” изказва в студията си мнението, че великите майстори са достигнали създаденото от тях само чрез божествено внушение. Образите, които се изобразяват са идеални образи. В произвединието си той не развива теории, а разказва притчи, легенди за художници, тоест при Вакенродер теорията преминава в художествено произведeние. Това е характерен похват за романтиците, които считат, че критиката също трябва да бъде поезия. Романтиците възприемат всяко изкуство и наука, които действат чрез словото като поезия, това е нещо много ясно наблюдавано при Вакенродер. Друго, което прави впечетление в „Сърдечните излияния на един влюбен в изкуството монах”, е романтичиската визия, че изкуството, което не въздейства чрез словото (изобразителното изкуство и музиката), притежава невидим дух. Духът на изкуството е оприличен от Вакенродер на пламък. Той трябва да се рее усърдно наоколо, извън себе си, да съхрани всички форми, така че когато художникът започне да рисува да намери в себе си готов свят.
