Най-старият фар в света е на повече от 680 години. Той бил издигнат на устието на Елба на остров Нойверк. В протежение на неговата многовековна история фарът неведнъж е сменял «храната си». Огънят на фара бил поддържан отначало с дърва, после с бензин, а сега на кулата е прокарано електричество.
Няма сфера на живота, в която днес жената да не се радва на успехи. Правата, които има тя днес, са били извоювани от мъжкия свят столетие след столетие. Налагало й се е да доказва, че не е толкова слаба, колкото я мислят, нито с толкова малко мозък, колкото твърдят мъжете. Защото може би само в поезията, тя винаги се е радвала на почит. Каква е нейната история като пол можете да научите, ако се поровите в написатото по темата за феминизма, а в долния тескт ви представяме накратко някои факти, изложени обстойно от Симон дьо Бовоар в книгата й „Вторият пол”.
Първобитните орди не се въплащавали в нищо трайно, те не могли да си изградят конкретна представа за приемственост, не се стремели да надживеят себе си и не искат непременно да имат наследници: децата за тях били бреме, а не богатство. Така, че раждащата жена не познавала гордостта на съзиданието. В същото време мъжките успехи – ловните и риболовните походи – се посрещали с празници; в тях мъжът разпознава своята човешка природа.
Мъжът не дава живот, но като рискува живота си се издига над животното. Затова в човешкият род върховенствато се предоставя не на пола, койта създава, а на пола, който убива. „Тъкмо като надхвърля Живота чрез Съществуването, човек осигурява повторението на Живота – посредствам това надхвърляне той създава ценности, отричащи всяка ценност до чисто повторение” – казва Симон дьо Бовоар.
Нещастието на жената се състои в това, че биологически е била обречена да повтаря Живота. Жената също признава ценностите, които са постигнали мъжете. Но майчинството тя остава здраво свързана със своето тяло, както и животното. Мъжът се е определил като господар пред жената, защото проектът на мъжа не е да се повтаря във времето, а да властва над мига и да изковава бъдещето.
Първобитната орда. Счита се, че тогава върховенството на мъжа е най-слабо изразено; върховенството му все още не е желано и определено. Още няма институции, собственост, право, религията е безполов тотем.
Земеделското общество. Жената придобива престиж – ново значение на детето, произлизащо от обработването на земята. Собствеността изисква претижателите да имат потомство. Земеделското общество заменя концепцията на номадските племена, които съществуват само на мига. Общността схваща единството си и иска съществуването си отвъд настоящето: тя се разпознава в своите деца, разпознава ги като свои, в тях се реализира и надхвърля себе си. Земята мистичтно принадлежи на жените, те имат едновременно религиозна и законна власт над обработването на земята и плодовете й.
Първобитните хора не познават участието на бащата в създаването на децата – те смята, че децата са въплатени ларви на праотците. Понякога се смятало, че жената не трябва да бъде детствена, за да стане възможно инфилтрирането, но други народи вярват, че то става през ноздрите или устата. Така или иначе, дефлорацията има второстепенно значение. Когато нараства ролята на жената се появяват женски божества, чрез които се обожествява идеята за плодородието. Мъжките божества са подчинени на Великата Майка. Могъществото й се утвърждава отвъд мъжкото царство. Богинята Майка колкото и страховита да изглежда, тя е схващана с помоща на понятия, създадени от мъжкото съзнание. Всички идоли, измислени от мъжа, колкото и страховити да ги е създал, всъщност са зависими от него и затова той би могъл да ги унищожи. Нещо, което става възможно през епохата на бронза, когато мъжът се освобождава от страховете си.
Бронзовата епоха. Завоюването на земята е свързано с обезценяване на жената – това е необходим етап в историята на човечеството, тъй като тя е извличала своя престиж не от позитивната си сила, а от слабостта на мъжа; в нея са въплатени тревожните природни тайни. Тъкмо преминаването от камъка към бронза дава възможност на мъжа чрез труда си да завоюва земята и да завоюва самия себе си. Той открива, че земята може да бъде обогатявана, че е полезно тя да се остави да почини, че трябва да се обработва по определен начин... Жената е боготворена само доколкото мъжът се превръща в роб на собствените си страхове; „той въздига в култ от ужас, а не от любов.”Редом с богината-майка се появява и друг бог – син или любовник – който постепенно я измества – в Гърция – Гея и Зевс, във Финикия – Астара и Адонис, В Мала Азия – Кибела и Атис.
Когато става собственик на земята, мъжът иска собственост и над жената. Той иска жена и поколение за себе си.
В първобитното общества това е важен момент – отсега нататък жената е сведена до ранга на кърмачката, на слугината и се възхвалява върховната власт на бащата, той обсебва правата и ги предава по наследство.
Съдбата на жената е преплетена с историята на наследяването. Тя е част от наследствените имоти на своя баща, а по-късно и на своя съпруг. Не е личност, тъй като не претижава нищо. При строго патриархален режим бащата може да осъди на смърт, още от раждането децата си от мъжки или женски пол. Но в първия случай обществото обикновено ограничава властта му: всяко новородено от мъжки пол с добро телосложение е дописвано да живее; докато обичаят на изоставяне на момичетата е много разпространен. Да приеме детето от женски пол от страна на бащата е акт на обсолютна щедрост.
Обществото с майчино право предоставя голяма свобода на нравите; предбрачната девственост се изисква много рядко, а на прелюбодеянието се гледа без прекалено строгост. Но когато жената се превръща в собственост на мъжа, той иска тя да е детствена и срещу най-строги наказания изисква пълна вярност от нейна страна.
Положениета на жените е най-облаготетелствано в Египет. Жената е свързана с мъжа и го допълва. Тя има същите права като него, наследява и претижава имоти. Това се дължи на факта, че в древен Египет земята пренадлежи на фараона и висшите касти; за обикновените хора поземлената собственост служи за получаване на добиви. Жената запазва достойнството си на личност при липса на частен имот.
В Спарта. Единствения град, в който се отнасят с жената почти на равни начала с мъжа. Съпругата не е затворена в семейното огнище на своя съпруг (както е в другите гръцки градове). Всички деца пренадлежат едновременно на целия град. На практика – гражданинът на Спарта, не притежава имот, деца и жена.
Римлянката. Принадлежи едновременна на бащиния си род и на рода на мъжа си. По-подчинена законно, отколкото гъркинята, римлянката е много по-интегрирана в обществото. В къщата си тя стои на атриума – центъра на жилището, вместо да бъде изолирана. Тя ръководи робите, възпитанието на децата, споделя работата и грижите на съпруга. Присъства по време на семейната трапеза. Мъжете й правят място на улицата.
Велеевият сенатски акт. Забранява на жената да ходатайства за друг, лишава я от почти всякаква гражданска дееспособност. Тъкмо, когато е най-еманципирата се провъзгласява малоценността на нейния пол.
Християнската идеология. Допринася за поддискането на жената. В началота на християнството са относително почитани – има много жени-мъченици редом с мъжете. Свети Павел повелява на жените скромност и въздържание. В Стария и Новия завет – основание за принципа на подчиненост на жената спрямо мъжа.
При Юстиян. Почита се жената като майка и съпруга; майката има власт над децата наравно с бащата; може да ходатайства за трети лица; право на наследство; няма право да сключва договори и да използва зестрата си – тя е имущество на децата й.
Германските племена. по-голяма власт на жените – жрица, пророчица, претижание на скъпоценните книги, участие в битки, зестра, което е имот и е нейна собственост.
Средновековието. При франките жената има зависивост от бащата и мъжа си, който разполата с нея като със своя слугиня, прогонва я, ако пожелае. Жената дала доказателство за плодовитост струва 3 пъти повече от свободен мъж. Жената няма права на личност, родителите й могат да я убият.
Феодализмът. През XI век феодалният строй допуска и женско наследство, при липса на други наследници. Мъжът й обаче получава права над имота. Жената е средство, чрез което се предава владението, земята.
Църкавата разрешава прогонването на съпругата. След като овдовее жената трябвало незабавно да приеме нов господар.
Жената е възпитавана като мъж - тя язди, грижи се за храната им, за къпането им и ги „гали, за да им помогне да заспят”. Когато съпругът й е далеч, тя защитава имението.
След Революцията. Участие на жената в производството. Селянката е възприемана като слугиня вкъщи – често се храни отделно от мъжа и синовете. Тъй кото е необходима на мъжа, е почитана от него.
Машината е онова, което дава възможност на жената да се изяви. Поради това, че внезапният подем на промишлеността изисква по-голямо количество работна ръка, която мъжете не могат да предоставят, сътрудничеството на жените е необходимо. Заплаща им се по-ниско. Понякога жените извършват земеделски труд и едновременно работят във фабриката. По-ниските заплати на жените Симон дьо Бовоар обяснява с това, че жените не успяват да се защитят срещу своите експлоататори.
Между 1889-1893г във Франция за работен ден равен с този на мъжа работничката получава само половината от неговото възнаграждение. В съ щото време мъжете виждат в жената евтин конкурент, тъй като работодателите ги предпочитат заради ниските заплати.
През 1840 презервативът започва да се употребява като противозачатъчно средство след откриване на вулканизацията и позволява на жената да не бъде робиня на постоянни бремености.
Абортът. В Рим не е бил забранен; забрана през Християнството, което дарява ембриона с душа. Идеята, че абортът е убийство изчезва през XIX век – той се смята за държавно престъпление (Франция). Законът от 1810 г. предвижда катожна работа за абортиралата и нейните съучастници. XIX век – освобождава жената от нейната природа – тя започва да регулира своето тяло – (бремеността). Освобедена от робията на възпроизводството, тя може да поеме онази икономическа роля, която й се предлага.
През 1892г се състои т.н. Феминистски конгрес, който дава името на движението. Разлики в исканията на буржуазките и на работещите жени – жените на буржуазията отричат, че са революционерки - те се борят слещу алкохолизма, порнографската литература, проституцията, но изборното право не ги вълнува.
Слабост на феминизма. Състои се във вътрешното му разделение; жените не са солидарни като пол, казва Симон дьо Бовоар, те са свързани преди всичко със своята класа.
Правото на франтузойката да гласува е признато 1945г. Антифеминистите аргументи: жените нямат политическо образование, не са полкова умни; ако започнат да гласуват – мъжете ще станат женствени и наивният агрумент – във Франция има повече жени, отколкото мъже.
В Америка жените са по-активни – извоюват право на глас през 1919 г. 1928 г в Хавана учредяват Международен комитет на жените.
1907 г норвежките получават право на глас 1906г – финландките получават право на глас
Русия. Феминистко движение с най-голям обхват – През руско-японската война жените заместват мъжете в много професии. Ленин предоставя на жените политическо и икономичиско равенство. Жената получава равно заплащане. През Втората световна война жените полагат огромен труд в отрасли като металургия, минно дело, превозване на дървени трупи; те са авиаторки, парашутистки. В същото време – 1941г – абортът е забранен, разводът е почти премахнат, прелюбодеянието се осъжда от нравите. Преглеждания: 1785 | Печат | Е-мейл
Коментирай (1)
1. 29-04-2007 07:30
Много съдържателна и безкрайно интересна статия. Научих нови и интересни неща, но открих и две дребни фактологически грешки, които май са печатни(нз). Майката на Зевс се казва Гея , а не Рея и освен товя няма император Юстиан, има Юстиниан.
Коментирай
Моля, придържайте се към темата на статията.
Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани
Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани
При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Общество 
Няма сфера на живота, в която днес жената да не се радва на успехи. Правата, които има тя днес, са били извоювани от мъжкия свят столетие след столетие. Налагало й се е да доказва, че не е толкова слаба, колкото я мислят, нито с толкова малко мозък, колкото твърдят мъжете. Защото може би само в поезията, тя винаги се е радвала на почит. Каква е нейната история като пол можете да научите, ако се поровите в написатото по темата за феминизма, а в долния тескт ви представяме накратко някои факти, изложени обстойно от Симон дьо Бовоар в книгата й „Вторият пол”.
ата. В началота на християнството са относително почитани – има много жени-мъченици редом с мъжете. Свети Павел повелява на жените скромност и въздържание. В Стария и Новия завет – основание за принципа на подчиненост на жената спрямо мъжа.
През 1892г се състои т.н. Феминистски конгрес, който дава името на движението. Разлики в исканията на буржуазките и на работещите жени – жените на буржуазията отричат, че са революционерки - те се борят слещу алкохолизма, порнографската литература, проституцията, но изборното право не ги вълнува.
