Баснята представлява кратък разказ, понякога в стихотворна форма, съдържащ ироничен или сатиричен елемент. Героите на баснята често са животни. Те имат способността да разговарят с човека. Моралът, поуката и наровоучението са сред характерните белези на баснята.

Обикновено баснята е свързана с името на Езоп, който се смята за неин създател. Но това не е вярно, тъй като баснята има за свой прозход народното творчество. Тя се е отделила от приказката, когато придобила нравоучителен елемент. Баснята за разлика от приказката дава предпочитание на животните пред хората като герои. Зад образа на животните баснописците много по-безопасно са прикривали насмешката, иронията и сатирата.

Баснята като литературен жанр достига своя разцвет при Езоп и тъкмо затова гърците я свързват с неговото име. Басните, съчинени от Езоп, нарекли „Езопови басни”, за да направят разграничение от всичко създадено до този момент.

А личността на Езоп е полулегендарна. Някои дори отричат съществуването му, но повечето учени са убедени, че той е историческо лице. Езоп е живял през VI век и произхождал от Фригия (област в Мала Азия). Някои автори го наричат тракиец, а други – лидиец. Според Херодот той е бил роб на самосеца Иадмон. Хераклит от Понт твърди, че Езоп е бил освободен от господаря си. Езоп бил ценен и уважаван в Атина, където му издигнали статуя. Умрял е в Делфи, според Свидас, който казва, че Езоп е загинал несправедливо, хвърлен от делфийскиците от скалите на Делфи, наричани Федриади, през 54-тата Олимпияда.

Басните на Езоп представляват кратък разказ, в който по алегоричен път се разкриват забелязани в живота на хората пороци, недостатъци и слабости, а също и пътя, по който могат да се превъзмогнат. В басните срещаме различни животни: лъв, орел, магаре, куче, жаба, змия. От боговете често срещан е Зевс като върховен съдия. Поуката е изказана в едно или две изречения. Често приложените в басните поуки имат слаба връзка с тяхното съдържание, а понякога съвсем не си подхождат. Това е така, тъй като поуките са били прилагани към басните по-късно при тяхната преработка.

Тъй като Езоп не е записвал, нито издавал свои басни, те се предавали устно. Поради тази причина съществуват различни варианти. Самите басни също не подават никави исторически данни – не може да бъде установено времето на тяхното създавене и да се определи точно кои басни принадлежат на Езоп.

Пръв, който се е заел да събере басните на Езоп е Деметрий от Фалерон, ученик на Теофраст през IV век.Басните, които по един или друг начин се приписват ан Езоп са 400.

По Т.Сафаров,

Предговор към първо издание на Езоп ”Басни”,1981г.

Градинар и куче

Кучето на един градинар паднало в кладенеца. Градинарят, като поискал да го измъкне от там, слязъл и той самият в кладенеца. Кучето обаче си помислило, че той слиза, за да го натика по-надолу и го ухапало. А той от болка отново се покачил горе, като казал:

Пада ти се! Защо ли се старая да спася самоубиеца?

Баснята е за хора несправедливи и неблагодарни.

Куче и месар

Едно куче се вмъкнало в някаква месарница и като се възползвало от залисията на месаря, отмъкнало едно сърце и избягало. Месарят се обърнал и като видял бягащото куче, извикал подире му:

Ей, ти знай, че където и да се намираш, ще се пазя от тебе. Та ти не отмъкна от мен сърце, а ми даде сърце.

Баснята показва, че често изпитанията за хората стават поука.

Коментирай първи!

Коментирай

Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Име:
E-mail
Заглавие:
Коментар:
Номер за въвеждане:*

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2