Той е по-светъл от който и да е друг ден от нашата история. Той не е свързан с кръв, а с мисълта за българската духовност, отстояла и съхранила се през вековете. Имената, които всяко дете научава заедно с буквите – Кирил и Методий. Заедно с тях в историята на българската духовност са и имената на техните ученици – Климент, Наум и Ангеларий - пристигнали след мъки и робство в България, за да извършват един почти библейски подвиг – да донесат собствена азбука на един скоро приел християнството народ и може би тайно скърбящ за древните богове.
Скоро след като пристигат в едниствената страна, приела ги не като еретици, а като пророци - Ангеларий, изтощен от гоненията умира. Климент Борис изпраща в Югозападна България – област Кутмичевица, където ще основе Охридската книжовна школа. Пристигнал в обласния град Девол, Климент развива активна мисионерска дейност, преподава начална грамотност и основни дисциплини в литургиката. Климент започва и строителство на манастира Св. Панетелеймон край Охрид, на терен, подарен от Борис.
По-късно, през 889г, в същия манастир княз Борис се замонашва. Предполага се, че обителта е построена преди 888г. В нея е било организирано първото училище по старобългарски език.
По същото време Наум е оснанал в столицата Плиска, където също открива училища и подготвя духовници, които трябва да заместят гръцките духовни лица. Оформя се Плисковско-Преславската книжовна школа, в която творят също и Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Презвитер Козма. В Преслав при управлението на Симеон е построен манастира Златната черква, който е един от центровете на образованието там.
На Преславския събор през 893г. се предполага, че е взето решение старобългарсият език да стане официален. Това означава, че богослужението занапред ще се извършва на роден език и ще се назначават български свещенници. През тази година, първата от своето управление, Симеон премества столицата от Плиска в Преслав. През тази година Климент е назначен за епископ.
Със своята дейност Климент Охридски се превръща в най-близък приемник на делото на Кирил и Методий, защото успява да увенчае с успех едно начинание, претърпяло науспех в Моравия и Панония. Той написва „Похвално слово за Кирил”, в което представя Кирил като учител на целия свят, сравнява го с мълния, озарила света, а за нас като българи, той наистина е това, защото изнамирането на славянския език ни дава идентичност, без която не бихме били това, което сме. Преглеждания: 1269 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |