Името на Морис Метерлинк има огромна популярност сред литературните среди в България в началото на миналия век. В списание „Мисъл” се печатат негови стихове (1905) и преводи на пиеси (”Слепите”). Първата пиеса, която „Мисъл” публикува е Interieur, през 1899г., превод на Ив. Андрейчин. „Демократически преглед” през 1907г., кн. 2, пуска рецензия за книгата „Мирис Метерлинк като художник и мислител” от руската авторка З. Венгерова. Рецензията освен, че дава оценка на безукорния превод от К. Т. Митишев и похвалва изданието като разкошно, е извор за нагласата на тогавашната публика към творчеството на Морис Метерлинк, който през 1911г. получава Нобелова награда за литература.

Метерлинк е сравнен и поставен на еднаква висота с Толстой и Ибсен, но докато Толстой е характеризиран с християнския си морал, а Ибсен – с неговата крайност, Метерлинк е определен като мистик. За Метерлинк авторът пише, че „животът е мистерия, в която човекът играе рол, неподдатна за неговия разум, но достижима за вътрешното му чувство.”

Въпреки многобройните преводи на Метерлинк, авторът на статията констатира, че пиесите му не са играни у нас, а са четени от „задушевни любители на хубавата литература.” Може би Метерник трудно би се понесал на масовия вкус на тогавашната публика, а ако направим паралел ще видим, че той не е игран твърде често и днес. Дълго време единствената издадена пиеса, която можеше да се намери беше „Сината птица”. През 2002г. излиза сборника на издателство Епсилон „Сврака на бесилката”, който включва пиесите "Вътре", "Натрапницата", "Смъртта на Тантажил", "Пелеас и Мелизанда"

В статията за Метерлинк от 1907г. се споменава също и за осезаемото влияние на белгийския поет и драматург върху новата ни поезия. Че това влияние е такова свидетелстват и стиховете, които Яворов превежда и публикува в „Мисъл” през 1905г. По-долу можете да прочетете някои от тях.

Морис Метерлинк е роден в Гент. Баща му е нотариус, а майка му дъщеря на богат юрист. Въпреки, че се интересува от поезия и литература, родителите му настояват да учи право в Гентския университет. След дипломирането си през 1885 г., заминава за Париж, за да усъвършенства правните си знания, но времето, което прекарва там, е посветено изцяло на литературата. В Париж се запознава с поетите-символисти Стефан Маларме и Вийе дьо Лил-Адам. След завръщането си в Гент работи като юрист, но продължава да се занимава с литература. През1889 г. издава поетическия сборник "Оранжерии" ("Serres chaudes") и пиесата-приказка "Принцеса Мален" ("La Princesse Maleine"), хвалебствена статия, за която помества във "Фигаро" френският критик Октав Мирбо, който го сравнява с Шекспир. Ободрен от похвалата Метерлинк изоставя юридическата кариера и се посвещава на литературата.

***

Аз дирих трийсет годин, сестри мои, -
Къде съдбата бе го скрила? -
Аз ходих трисет годин, сестре мои,
и пак не съм го доближила.

Аз дирих трийсет годин, сестри мои,
В умора паднах най голяма;
Той беше вредом, - вредом, сестри мои,
И пак на никъде го няма!

Душата ми е скръбна, сестри мои,
Пред мене вечер притъмнява,
Не виждам по-нататък, сестри мои,
И слънцето – за вас изгрява.

Да, вий сте в ранна младост, сестри мои,
За труден път, готови вече, -
Ей стапът ми, вземете, сестри мои,
И потърсете по-далече!...

***

Но ако той се върне нявга,
Какво да кажа зарад вас?
- Кажете му, че аз го чаках
До сетния си час.

Но ако той на тия думи
Не схване смисъла добре?
- С тъга и кроткост говорете,
Той ще разбере.

Но ако той попита - де сте,
щом влезне, как да кажа аз?
- Подайте моя златен пръстен,
без да приказвате тогаз.

Но ако той попита - вкъщи
защо е тази пустота?
- Свещта угаснала да види
и таз отворена врата.

Коментирай първи!

Коментирай

Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Име:
E-mail
Заглавие:
Коментар:
Номер за въвеждане:*

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2