Извинението е молба за прошка и израз на разкаяние, угризение и вина, след извършване на действие, което е признато за грешно.
Но всички знаем, че понякога е много трудно да преглътнем нашата гордост и да кажем "Съжалявам".
Затова, нека се научим да се извиняваме, канейки у себе си прошката от другия.
Винаги подхождайте към извинението, когато със събеседника сте сами. Ако няма изгледи да сте само вие двамата на едно и също място, по едно и също време, поканете човека, на който искате да се извините, някъде на подходящо място, например в тихо заведение, или пейка в парка. Ако сте колеги и това се случи на работното ви бясто, просто го помолете да дойде с вас в коридора, по време на обедната почивка, когато на работа има малко хора и е спокойно. Когато сте насаме, значително намалявате риска, други хора да повлияят върху настроението и решението на събеседника ви.
Разбира се, вероятно ще сте притеснени и нервни, лице в лице с човека, от когото ще искате да ви прости за нещо, което сте му причинили, умишлено или не.
Трябва да отбележим обаче, че ако сте обидили някого публично, извинението ще има много по-голям ефект, ако то бъде направено отново публично, като е желателно да присъстват същите хора, които са били по време на оскърблението.
Използвайте спокоен тон и настроение. Не забравяйте да дишате плавно, за да разсеете напрежението у вас. Съсредоточете се върху тялото си. В никакъв случай не трябва да нервничите, да тропате леко с крак, да чукате с пръсти по бюро или стена. Не кръстосвайте ръце пред гърдите си, не кръстосвайте и краката си, независимо дали сте седнали, или прави, облегнати на стената. Всички тези жестове ще доведат събеседника ви в положение на защита.
Едно извинение често предизвиква друго. Бъдете готов да се извините и за друга постъпка, както и за извинение от страна на човека, от който вие сте поискали току що прошка. Имайте готовност да простите и вие.
Правилното извинение засяга винаги наскърбената страна. Фокусирайте се върху засегнатия. Не намесвайте себе си и оправдания излишно.
Не проявявайте слабост обаче, когато се двоумите, дали да се извините за нещо, за което не изпитвате вина - например за това, че сте били себе си и сте отстоявали собствените си принципи и действия.
Понякога една молба за прошка се превръща в преразказ на изминалата неприятна случка. Не преразказвайте на наранения отново ситуациите, от които е наранен, а само се извинявайте за тях.
Не бъдете прекалено изненадани и не показвайте прекалена въодушевеност.
Преглеждания: 862 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
Антропология 
