Футболът е най-популярната игра в света. Различни игри с топка са играни още в древността – в Китай, Гърция, Рим. Счита се, че непосредственият предшественик на съвременния футбол е римския „гарпастум” („ръчна топка”). Тази игра била вид военна тренировка. В Древен Египет подобно на футбол развлечение е известно още от 1900 г. преди нашата ера. Сред военните среди в Спарта била известна играта с топка „епискирос”, която се играела с ръце и крака. Именно тази игра римляните по-късно нарекли „гарпастум” като изменили някои от правилата.  Благодарение на римските завоеватели играта с топка станала известна на Британските острови и бързо придобила популярност сред коренните британци и келти.

През V век играта изчезнала с Римската империя, но паметта за нея останала у европейците и най-вече в Италия. Дори Леонардо да Винчи, който съвременниците му познават, като човек който сдържано показвал емоциите си, не бил равнодушен към нея.

През 1660 г. играта станала любимо занимание на придворните на Карл II. Средновековната игра на англичаните се отличавала с жестокост и грубост. Те играели не на живот, а на смърт. По тази причина властите се опитали за забранят играта. През 1365г. Едуард III забранил футбола, пред вид това, че войската предпочитала да играе, вместо да стреля с лък.

През 1863г. в Англия били разработени първите официални правила за играта и след няколко десетилетия тя получила всеобщо признание. Правилата на играта включвали и указание за точния размер на поляната, на която трябвало да се играе (200х100 ярдя). През 1871г. била разрешена играта с ръце. В края на века бил определен и размера на топката (1971), бил въведен ъгловия удар (1872). През 1880 на футболното игрище се появил и съдията.

Българите за пръв път виждат футболната игра в края на XIXвек, когато в страната идват швейцарски учители по физкултура. Тогава е донесено чудното кълбо, след което припват първите му последователи. През 1885 г. са съставени два отбора от ученици от пети и шести клас на Първа мъжка гимназия в София и се устройват състезания, на мястото където днес се намира Софийския университет. През 1897г. сп. „Училищен преглед” отпечатва правилата на играта, а Министерството на просвещението я препоръчва като училищна игра.

Първият български рефер . д-р Иван Славов – ръководи мач през 1907 г. на игрище между Орлов мост и Военното училище. Той е бил облечен с жакет, бомбе и лачени обувки.

В годините след Първата световна война тази игра се разпространява масово. До това време нейният характер е махленски, въпреки че постепенно започва развитието на футбол от по-висока класа.

Най-известните отбори от 20-те години са „Славия”, „Левски”, „ФИ 13”, АС 23”. Първата официална международна среща на наш клуб е отбелязана на 6.12.1915 г. между варненския „Тича” и германския померански полк, която завършва наравно 4:4.

В средата на 20-те години се оформя националния отбор на България. На мача между България и Гърция през 1929 г. присъстват и министрите на двете страни.

Коментирай (1)

Коментирай

Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Име:
E-mail
Заглавие:
Коментар:
Номер за въвеждане:*

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2