|
Saturday, 27 October 2007 |
 Община Пазарджик в географско отношение е разположена в Южна България, в Горнотракийската низина,на юг от Стара планина и на север от Западни Родопи. Благоприятните релефни и почвено-климатични условия са важен фактор за биологично разнообразие и ранна заселеност. На територията на общината, въпреки съществуващата урбанизация и силно антропогенно въздействие върху околната среда са се запазили редки животински и растителни видове.
Тук се срещат Бесапарските ридове, които са включени в Европейската консервационна програма "Корини биотопи".В границите на Бесапарските видове се намират няколко растения,чийто ареал е локално-ендемичен като, например, текирска мишорка (GYPSOPHILA TEKIRAE).Според автора Стефан Станев"Анализ на флората на Бесапарските ридове" от 1975 г. са открити 586 вида растения, като това е 1/5 от растителното многообразие в страната,което за площта и орографията на Бесапарските ридове ги прави уникални биотопи.
Необходимо е да се отбележи,че Текирската мишорка е рядко растение, срещащо се само на територията на община Пазарджик.
Родовото име Gypsophila oт гр.Gypsos (гипс) и Philein (обичам), поради привързаността на рода към варовити терени. Видовото име Tekirae идва от старото име на с. Три водици (в миналото с.Текира). В систематично положение текирската мишорка спада към отдел Семенни растения (Magnoliophyta ); подотдел-покритосеменни растения(Magnoliophytina); клас-двусеменни (Magnoliopsida); разред Карамфилови (Garyophyllales); семейство Карамфилови (Garyophyllaceae); подсемейство-Плюскачеви;род-Мишорка,вид - Текирска мишорка (GypsophilaTekirae).
В морфологично отношение текирска мишорка е многогодишно тревисто растение - голо,без власинки и четинки. Височиността на цъфтящото растение е от 40 до 180см. Листата са приседнали,разположени срещуположно.Текирската мишорка като ендемит в морфологично описание е съцветие.Цветовете са многобройни,събрани в силно разклонени метлицовидни съцветия. Семената са бъбрековидни,кафяви,скулптирани от една до четири в плод.
Текирската мишорка е тясно локализиран ендемит. Видът се среща само в ниските части по северните склонове на Бесепарски ридове - между 200 и 400 м.н.в.с нисък наклон.Размножаването става основно със семена,но и вегетативно. Цъфти през м.юни-август,а плодоноси август-септември.
Текирската мишорка е описана за първи път от първият български професор по ботаника Стефан Георгиев на 6 август 1887г., който събира прецъфтели екземпляри около с.Хаджиево (община Пазарджик).
Опазването на вида е твърде специфично. Ограниченото му разпространение го прави силно уязвим и застрашен,поради което е под строга защита-включен е в Приложение №3 на Закона за биологично разнообразие.
Текирска мишорка е поставена пред сериозни заплахи.Експлоатиращата кариера "Огняново-К" АД за добив на варовик е една от тях, чрез изхвърляне на прах и токсични вещества като серен диоксид и др.С не по-малко отрицателно въздействие са: изкореняването и разораването на лози в района, както й интензификацията по отглеждане на лозовите насъждения през последните години и разоряването на пустеещи земи и синори. Наблюдават се и действия като: прокарване на пътища,откриване на нови кариери, пожари и строителни работи. Необходими са незабавни мерки за защита на вида,които най-общо могат да бъдат определени така: подробно картиране на популацията на вида; детайлното му проучване във всичките му аспекти (екологичен, биологичен и др.), обявяване на площтта на която расте за защитена зона - част от Националната екологична мрежа; изготвяне и прилагане на план за управление на защитена зона,съобразен с екологичните изисквания на вида и др.В най-добрият случай, ако не се отглежда в ботаническа градина, то да се направи необходимото за защита и отглеждане от институциите на община Пазарджик.
Автор: Мария К.Гюлеметова
учител в М.Г. ”К.Величков” - гр.Пазарджик
Литература:
1.Станев,Ст.Анализ на флората на Бесапарските ридове.С,1996
2.Станев,Ст.Звезди гаснат в планината.С,2000
3.Стоянов,Н.Флората на НР.България.1966.
Източник на фотографията: www.bgflora.net
Преглеждания: 580 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
Екология и природа 
Най-сухото място в света е пустинята Атакама в Чили. До 1971 година там не е било валяло от 400 години. Простира се по Тихоокеанкото крайбрежие в северната част на Чили и достига да западните склонове на Кордилера Домейко. Пустинята е заобиколена от върхове, солни плата (най-високото е 2.300м.), оазиси, вулканични гейзери (тук се намира най-високия гейзер в света - Татио - 4.600м.). Сред този екцентричен пейзаж се намират руини от древни селища на инките. 
