|
 11 декември e международният ден на тангото. Във връзка с това в арт-център „алтера” със съдействието на Посолството на Република Аржентина можеше да бъде видян филмът „Прегръдки, танго в Буенос Айрес” (2005) с режисьор Даниел Ривас. Документалният филм, който беше прожектиран в препълнения салон, представя тангото през погледа на танцьори, джаз-изпълнители, музиканти на бандонеон... Всички, застанали пред камерата, бяха единодушни – тангото е начин на живот. То не дискриминира. Докато танцуваш си това, което танцуваш.
Във филма се редуват интервюта и разговори, с танци и музика. Камерата се разхожда по улиците на Буенос Айрес, родният град на тангото, взира с в очите, и устните на фолклорни изпълнители и музиканти. Следи танца на сцената и напрежението зад нея. Един японски танцьор се взира в картинка с птица. Дамите оправят грима си. Следва надпреварата за шампионската купа на първото първенство по сценично танго. Сценичното танго се характеризира с по-голямото зрително зрелище, по-виртуозна техника на изпълнение. Танго де салон е стил в тангото от 40-те години, който е свързан със Златния век на танца. Характеризира се с точност на изпълнението и тази му стремеж го противопоставя на аржентинското танго.
И всичко това е защото тангото не е само танц – в него няма просто мъж и жена, които танцуват, а танго-двойка. Оценя се не само танца, но и стила, костюмите, грима, синхрона с музиката. Всичко е от значение. Аржентинското танго е чувство, не толкова техника.
След края на прожекцията зрителите имаха възможност да присъстват на изложбата „Цветовете на тангото: картини и дрехи”, където можеха да се видят не само картини, и не само дрехи, но и текстилни пана, рисувани тъкани, дървени пластики.
Преглеждания: 562 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
Новини 
Най-сухото място в света е пустинята Атакама в Чили. До 1971 година там не е било валяло от 400 години. Простира се по Тихоокеанкото крайбрежие в северната част на Чили и достига да западните склонове на Кордилера Домейко. Пустинята е заобиколена от върхове, солни плата (най-високото е 2.300м.), оазиси, вулканични гейзери (тук се намира най-високия гейзер в света - Татио - 4.600м.). Сред този екцентричен пейзаж се намират руини от древни селища на инките. 
