Индийският поет Рабиндранат Тагор е роден в Калкута и е 14-тото дете в известно и състоятелно семейството. Неговият баща Махариши Дебендранат Тагор е брахман, често извършва преклонения в светите места на Индия. Неговата майка,  Сарада Деви, умира когато Тагор е на 14 години. Лишеният от майка младеж е усамотен и затворен. Той започва да пише стихове на осем години. Учи отначало вкъщи, а след това в частно училище и в Източната семинария в Калкута, в педагогическото училище и Бенгалската академия, където изучава бенгалска история и култура. Пътува с баща си през 1873 г. из Северна Индия. Момчето е удивено от богатото многовековно културно наследство.

През 1878 г. е публикувана поемата на Тагор – „Kabikahinе”. През тази година той отпътува за Англия и изучава право в Университетския колеж в Лондон. След около година се връща в Калкута, а през 1883 г. се жени за Мриналини Деви. От този брак се ражда двама сина и три дъщери. По това време Тагор издава първия си поетичен сборник „Вечерни песни” (Sandhya Sangeet, 1882) и „Утринни песни” (Prabhat Sangeet, 1883), които слагат началото на поетическата му кариера.

През 1890 г. по молба на баща си Тагор се установява в Шелайдехо в Източна Бенгалия. Селските пейзажи и обичай са главна тема в стиховета на Тагор от 1893-1900 г.  „Това е най-продуктивният етап от моята литературна дейност” – пиши по-късно поетът. Образът на „златната ладия”, метафора на човешкия живот в потока на времето се среща и в следващите произведения на Тагор. В „Мигновение”  романтическия приповдигнат стил от ранните стихотворения отстъпва място на разговорния, което предизвиква недоволството на много индийски критици от това време.

След смъртта на жена си, през 1902 г- Тагор публикува сборник лирически стихове – „Памет” (Sharan), пронизани от шеметните чувства на загубата. През следващата година от туберкулоза умира едната дъщеря на Тагор, а през 1907 г. от холера – малкият му син.

През 1912 г. големият му син заминава за САЩ да учи в селскостопански колеж, а Тагор се установява в Лондон, където показва свои преводи на собствени стихове на английски език на Уилям Ротенстайн, английски живописец, с който се запознава по-рано в Индия. Със съдействието на Ротенстайн излизат „Жертвени песни” (Gitanjali) с предговор на Уилям Батлер Йитс, чрез който Тагор става известен в Англия и САЩ.

Тагор получава Нобелова награда за литература през 1913 г. „за дълбоко прочувствени, оригинални и прекрасни стихове, в които с искреност и майсторство се изразява поетическата мисъл, ставаща, по негови собствени думи част от литературата на Запада.” В своята реч представителят на Шведската академия Харолд Йерн отбелява, че най-голямо впечатление на членовете на Нобеловия комитет са направили „Жертвените песни”. Той казва още, че стиховете на Тагор сближават света на Изтока и Запада.

Тагор не присъства на церемонията  по връчването на наградите, но изпраща телеграма, в която изказа своята признателност за „за широките възгледи, правещи далечното  - близко, чуждото – родно”. Премията дарява на своето училище, станало след Първата световна война университет с безплатно обучение.

През 1915 г. Тагор получил рицарско звание. Последните трийсет години от живота си пътува в Европа , САЩы Южна Америка, Близкия изток. Негови картини (Тагор започва да се занивама с живопис на 68 годишна възраст) са изложени в Мюнхен, Ню Йорк, Париж, Москва.

След 1913 г., когато получава Нобелова награда името му започва да се среща по страниците на българската литературна критика и печат. Интересът към неговото творчество нараства след 1926 г., когато посещава България по покана на Дома на печата и изкуствата. Престоява две денонощия в София.

Писателят пътува заедно със сина си, снаха си, внучката си и семейство Махаланобиш (които в издадените впоследствие свои спомени описват сърдечността на това посрещане) с влака от Белград за София. Делегация от български посрещачи, в която влиза и председателят на Пенклуба проф. Иван Д. Шишманов, го чака още преди границата – на гара Цариброд. Гостите са силно изненадани, когато по-късно на гара Драгоман, вече на българска територия, виждат огромен брой посрещачи.

В негова чест този ден университетът и училищата в България не работят. Когато гостът пристига в София привечер, гарата е изпълнена с народ, който продължава да приижда по централната улица „Мария Луиза“.

Коментирай (1)

Коментирай

Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Име:
E-mail
Заглавие:
Коментар:
Номер за въвеждане:*

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2