Индийският поет Рабиндранат Тагор е роден в Калкута и е 14-тото дете в известно и състоятелно семейството. Неговият баща Махариши Дебендранат Тагор е брахман, често извършва преклонения в светите места на Индия. Неговата майка, Сарада Деви, умира когато Тагор е на 14 години. Лишеният от майка младеж е усамотен и затворен. Той започва да пише стихове на осем години. Учи отначало вкъщи, а след това в частно училище и в Източната семинария в Калкута, в педагогическото училище и Бенгалската академия, където изучава бенгалска история и култура. Пътува с баща си през 1873 г. из Северна Индия. Момчето е удивено от богатото многовековно културно наследство.

През 1878 г. е публикувана поемата на Тагор – „Kabikahinе”. През тази година той отпътува за Англия и изучава право в Университетския колеж в Лондон. След около година се връща в Калкута, а през 1883 г. се жени за Мриналини Деви. От този брак се раждат двама сина и три дъщери. По това време Тагор издава първия си поетичен сборник „Вечерни песни” (Sandhya Sangeet, 1882) и „Утринни песни” (Prabhat Sangeet, 1883), които слагат началото на поетическата му кариера.

През 1890 г. по молба на баща си Тагор се установява в Шелайдехо в Източна Бенгалия. Селските пейзажи и обичаи са главна тема в стиховета на Тагор от 1893-1900 г. „Това е най-продуктивният етап от моята литературна дейност” – пише по-късно поетът. Образът на „златната ладия”, метафора на човешкия живот в потока на времето се среща и в следващите произведения на Тагор. В „Мигновение” романтическия приповдигнат стил от ранните стихотворения отстъпва място на разговорния, което предизвиква недоволството на много индийски критици от това време.

След смъртта на жена си, през 1902 г., Тагор публикува сборник лирически стихове – „Памет” (Sharan), пронизани от шеметните чувства на загубата. През следващата година от туберкулоза умира едната дъщеря на Тагор, а през 1907 г. от холера – малкият му син.

През 1912 г. големият му син заминава за САЩ да учи в селскостопански колеж, а Тагор се установява в Лондон, където показва свои преводи на собствени стихове на английски език на Уилям Ротенстайн, английски живописец, с който се запознава по-рано в Индия. Със съдействието на Ротенстайн излизат „Жертвени песни” (Gitanjali) с предговор на Уилям Батлер Йитс, чрез който Тагор става известен в Англия и САЩ.

Тагор получава Нобелова награда за литература през 1913 г. „за дълбоко прочувствени, оригинални и прекрасни стихове, в които с искреност и майсторство се изразява поетическата мисъл, ставаща, по негови собствени думи част от литературата на Запада.” В своята реч представителят на Шведската академия Харолд Йерн отбелява, че най-голямо впечатление на членовете на Нобеловия комитет са направили „Жертвените песни”. Той казва още, че стиховете на Тагор сближават света на Изтока и Запада.

Тагор не присъства на церемонията по връчването на наградите, но изпраща телеграма, в която изказва своята признателност „за широките възгледи, правещи далечното - близко, чуждото – родно”. Премията дарява на своето училище, станало след Първата световна война университет с безплатно обучение.

През 1915 г. Тагор получава рицарско звание. Последните трийсет години от живота си пътува в Европа , САЩ, Южна Америка, Близкия изток. Негови картини (Тагор започва да се занивама с живопис на 68 годишна възраст) са изложени в Мюнхен, Ню Йорк, Париж, Москва.

След 1913 г., когато получава Нобелова награда името му започва да се среща по страниците на българската литературна критика и печат. Интересът към неговото творчество нараства след 1926 г., когато посещава България по покана на Дома на печата и изкуствата. Престоява две денонощия в София.

Писателят пътува заедно със сина си, снаха си, внучката си и семейство Махаланобиш (които в издадените впоследствие свои спомени описват сърдечността на това посрещане) с влака от Белград за София. Делегация от български посрещачи, в която влиза и председателят на Пенклуба проф. Иван Д. Шишманов, го чака още преди границата – на гара Цариброд. Гостите са силно изненадани, когато по-късно на гара Драгоман, вече на българска територия, виждат огромен брой посрещачи.

В негова чест този ден университетът и училищата в България не работят. Когато гостът пристига в София привечер, гарата е изпълнена с народ, който продължава да приижда по централната улица „Мария Луиза“.

Коментирай първи!

Коментирай

Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Име:
E-mail
Заглавие:
Коментар:
Номер за въвеждане:*

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2