Децата, кърмени от майките си умират по-рядко от внезапна смърт, придобиват по-добър имунитет, растат по-добре, предразположени са по-малко към затлъстяване, когато пораснат. Може би не е случайност, че имат по-добро зрение. Майките кърмачки страдат по-рядко от рак на гърдата и се въстановяват по-бързо след раждането.
Годината е 1883 г. Каравелов отстъпва за кратко време редакторството на хумористичния си в. „Кукуригу” на П. Р. Славейков. На 30 май излиза статията „Обзор на българските поети”, в която Иван Славейков обвинява Вазов в страхливост и липса на патриотизъм като се позовава на „Неотдавна” (публикация в „Наука”). Вазов приема статията като лична нападка от П. Р. Славейков. Той и неговите поддръжници смятат, че Петко Славейков стои зад антивазовската политика на „Кукуригу” и поместват на 9 юни 1883 г. във в. Съединение” (I, №24) „Писмо на почитател на Вазов”, в което става въпрос за лошото отношение на Славейков. Реакцията на Петко Славейков е светкавична, той изпраща отговор, но вестникът не го публикува.
1884 година. И през тази година Иван Славейков не забравя да подразни Вазов. Той отново го обвинява. Този път в това, че е "продал музата си" в статия в „Търновска конституция”. Вазов приема това отново като лична нападка от Петко Славейков и във в. „Народен глас” отговоря (в трето лице), а също и в писмо до редакторите на в. „Търновска конституция” и иска да публикуват опровержение или доказателства.
П. Р. Славейков отговаря в публично писмо до Вазов, че не е в състояние да публикува опровержение „защото не съм вестникар (редактор) и нямам никакви задължения [към Вас]... Дохождам до второто Ви предложение. Открито и съвестно Ви казвам, че от своя страна аз никога не съм нито желал, нито помислял да доуморявам хора като Вас, „отровени от горести, злоба и отчаяние.” Вие не правите добре, дето сте се отровили от злоба. Кой Ви кара? Не можете ли да бъдете по-беззлобен?...Утре рано тръгвам за Пловдив, готов на разположението Ви. Нямам на умът да Ви убивам, но ако Вий по амбиции искате да мъстите, хвърляйте ръкавицата и аз няма да откажа да я приема.” (П.Р. Славейков да Иван Вазов, Търновска конституция, I, №19, 7 март 1884).
Схванал, че полемиката със Славейков е безсмислена, Вазов прекратява разпрата с писмо във в.„Народен глас”: „Много съжалявам, че сте си въобразили, че аз мисля да Ви обявявам дуел... колкото и да ми е скъпа честта... аз никога не бих се решил да направя срещу Вас такова престъпление и такава глупост... Няма вече публично да отговарям на псувните Ви и Ви ги оставям като едно утешение на упадъка и на безсилната Ви злоба. Младостта и бъдещето могат да бъдат великодушни.”
Но Вазов следи внимателно стъпките и изявленията на Петко Славейков. и Когато Славейков съобщана, че е загубил поемата си „Бойка”, той безмилостно пише във в.„Народен глас”: „... чудим се кака така дедо Славейков все да губи произведенията си... колкото до незагубените и непечатаните за щастие поетически произведения на Славейков, ний ще чакаме да излязат тий в отделна книга, та да турим под множеството собствени стихотворения на г. Славейков и имената на чуждите автори, от които ги е откраднал с цел да обогати българската литература (Иван Вазов, „Народен глас”,VI, 355).
На 5 януари 1885 г. във в. „Славянин” се появява полемична бележка по повод статията на Иван Вазов в „Народен глас”: „Г. Вазов щял да тури под стиховете на г. П. Р. Славейков имената на чуждите автори, от които ги е откраднал. И Вие имате очи г. Вазов, да говорите, че други крадели чужди произведения, когато Вие сте обрали и обезобразили толкова чужди автори... А пък да Ви сравняваме с г. Славейков, то би било просто абсурд за сега.” (ред. Бележка – „Славянин”, № 72).
Такива са накратко полемиките между тези наши интелектуалци. Но когато Славейков умира, Вазов изкачващ се на пиедестала на народен поет, не забравя да каже добри думи за дългогодишния си конкурент.
Но на хоризонта се появява фигурата на Пенчо Славейков. Вазов няма да бъде необезпокояван на висотата си. В лицето на четворката от кръга "Мисъл" той ще съзре своите нови опоненти и отрицатели. Нищо, че някои от тях, ,като д-р Кръстев, са съратници от "Денница". Преглеждания: 1076 | Печат | Е-мейл
Коментирай първи!
Коментирай
Моля, придържайте се към темата на статията.
Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани
Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани
При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Общество 
Децата, кърмени от майките си умират по-рядко от внезапна смърт, придобиват по-добър имунитет, растат по-добре, предразположени са по-малко към затлъстяване, когато пораснат. Може би не е случайност, че имат по-добро зрение.
Годината е 1883 г. Каравелов отстъпва за кратко време редакторството на хумористичния си в. „Кукуригу” на П. Р. Славейков. На 30 май излиза статията „Обзор на българските поети”, в която Иван Славейков обвинява Вазов в страхливост и липса на патриотизъм като се позовава на „Неотдавна” (публикация в „Наука”). Вазов приема статията като лична нападка от П. Р. Славейков. Той и неговите поддръжници смятат, че Петко Славейков стои зад антивазовската политика на „Кукуригу” и поместват на 9 юни 1883 г. във в. Съединение” (I, №24) „Писмо на почитател на Вазов”, в което става въпрос за лошото отношение на Славейков. Реакцията на Петко Славейков е светкавична, той изпраща отговор, но вестникът не го публикува.
1884 година. И през тази година Иван Славейков не забравя да подразни Вазов. Той отново го обвинява. Този път в това, че е "продал музата си" в статия в „Търновска конституция”. Вазов приема това отново като лична нападка от Петко Славейков и във в. „Народен глас” отговоря (в трето лице), а също и в писмо до редакторите на в. „Търновска конституция” и иска да публикуват опровержение или доказателства.
