|
Буенос Айрес – град, който съществува за всеки изключително в звука. Именно по неговите улици, когато възниква практически от нищото, започва да се употребява думата танго. През втората половина на XIX век Буенос Айрес, както и другите входни градове, изпитват мощния приток от ново население. Това били, преди всичко, селяни скотовъдци, както – трудолюбиви, отчаяно смели, така и готови в улична схватка да защитават семейството си, приятелите и идеалите.
Градът не предлагал сполука и постепенно умрели традиционните ценности. На сцената се появил нов герой – компадрито – сутеньор, търсещ леки печалби, развлечения, удобен повод за сбиване. По това време в Буенос Айрес в търсене на по-добър живот пристигат емигранти от Европа, които били основно мъже. Уви, те открили разочарования.
И третата група население на града – етническите африканци, освободени от робство. На тях им се отдава да изградят сплотено общество. Те често се събирали на улични процесии с музика и танци – наричащи се tangos. Тяхната музика, барабани и танци привлекли преселниците и емигрантите, занимаващи се с музика, ритми и движения.
Недостигът на жени в града в края на XIX и началото XX век станал причина да бъдат открити бордеите, които се превърнали в особен род социални и културни центрове на всички слоеве.
Бил разработен танцувален код, подчертаващ мъжествеността на партньора, способен да защити жената в своята територия. Тангото е мъжки танц – в него доминира мъжът-мачо, но и всеки обременен от нещастието и мъката по дома, всеки с мелодраматичен характер.
Новият музикален инструмент, бандонеонът, произвеждан в Германия, като разновидност на акордеона, започнал да играе основна роля в състава на оркестрите, състоящи се по правило от флейти, арфи, цигулки. Отсечените ритми и звуците на цигулката и печалният бандонеон придали на тангото още по-съдържателен в музикално отношение смисъл. Танцът придобил и характерна песен, която много бързо станала неотменима част от културата на тангото.
Танцът, чувствен и изпълнен с еротика, дълго време носил на тангото лоша репутация, докато единствения и неповторим гений, кралят на тангото, Карлос Гордел не изменил неговата съдба. Той превърнал тангото в приемлив за всички социални класи танц.
Тангото днес е национален символ и намира своето място на сцената, в салоните и студията за звукозаписи. Когато класовата вкусова бариера била преодоляна, контролът над тангото започнали да упражняват образцовите музиканти с академично образование. Първата песен с изпълнение на Карлос Гордел е записана през 1917 г.
Триумфът на тангото във Франция, Англия, Русия, Германия довело до неговото видоизменение в тези страни. То получило част от ритмиката, мелодията и спецификата на европейските черти. Променили се позите и хореографията.
1913 г. било обявена за година на тангото, а златното му време настъпва през 20-те години. От 1991 г. тангоманията отново започва, когато в Aldwych Theatre е поставен спектакъла „Tango Argentino”. На премиерата присъства и принцеса Даяна. Спектакълът имал оглушителен успех и се играл в продължение на няколко години. Появяват се школи за танго, а аржентинската Academia Nacional del Tango открива свои филиали. Днес се провеждат ежегодни танго фестивали. Всичко това е резултат е един своеобразен неоромантизъм, когато мъжът и жената откриват удоволствието от танца по двойки. А това е начало на новия век на тангото.
На снимката: паметник на бандонеон, открит в Буенос Айрес. Височината му е 3,5 м. и е правен 6 години. Това е първият по рода си паметник в света, изобразяваш танц или литературно направление.
Преглеждания: 739 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |