|
Стратегиите на Марица Колчева |
|
|
|
петък, 18 януари 2008 |
 Стратегията е предварително начертана посока на движение, която се следва с цел и упоритост...
Стратегията на дълбокото дишане е живеенето в къща с много стъпала. Това е парафраза от тристишието, дало заглавието на дебютната книга на Марица Колчева, чиято премиера се състоя в рамките на панаира на книгата през декември.
Представянето на стихосбирката й започна с думите на Божана Апостолова, която като издател разказа за това как се е запознала с ръкописа на книгата. „Аз получавам по 5 ръкописа на ден на пощата си, но като ги отворя, те са графомански и много рядко някой да ме развълнува.” Но книгата, чийто проект Марица й предлага, я кара да се обърне за мнение и препоръка към Малина Томова, която става и редактор на стихосбирката „Стратегии за дълбоко дишане”. Думите си за младата авторка и нейната книга Божана Апостолова приключи с обръщението: „Добре дошла в махалата на поезията!”
Малина Томова говори както за стиховете, така и за поетесата с изключително топли думи. Определението, което използва за нея беше „смиреност”, а самата Марица по-късно сподели, че редакторката й много добре я е почувствала и като текст, и като човек. М. Томова наблегна на не-случайността на заглавието, което носи в себе си характерната и за всяко едно от стихотворенията от тази книга, неочаквана гледна точка. „Марица се връща към случването на нещата в мига на тяхното раждане” – каза още редакторката на нейната книга.
След това дойде ред Марица Колчева да прочете няколко стихотворения от своята книга. За това тя избра любимото си – „Малкият мъж и малката мис”.
Растението е важен елемент от структурата на тази книга. Още първото стихотворение ни среща с вятъра, който „безмълвно размърдва/ клавишите на пианото”, напомняйки за пръсти по клавишите, но и за клони. Пианото като присъщо на антропологичния свят и вятърът като естествен в антропоморфния задават сложния образ на едновременно пребиване и пулсиране на много елементи в единно цяло. По-нататък свързаността или особената при-вързаност на човека към (с) растението ще бъде открито в стихове като „деца /обесени на водораслите” или „по зъбите й има прашец от тичинки”, или „целият двор /е пълен с изпочупени части /от тялото /дънерът отсечен.” Степента на устойчивост на тялото е правопропорционална на устойчивостта на дървото. Наличността на детето е знак за живеенето на дървото. Освен растителното дърво, в стиховете на Марица Колчева се появява два пъти и родословното дърво. Единият път, то трябва да назове липсата на тялото, от което е останала само ръката, под чиито нокти се е притаило в очакване на своето разцъфтяване родословното дърво. Вторият път, липсата на родословие бива заместена от телесното присъствие на детето, което е ашладисано към старото родословно дърво, за да му даде живот чрез своето живеене:
някои клони липсват но тя
се задържа умело
стига до върха и вика оттам
мамо мамо
виж ме
(„Еми, 5 г., осиновена”)
Не трябва да се подминават пътуването, напускането на пространството, стаята или дома. Стратегията на излизането е следване на целта – сдобиване с „ключ за навън”, чрез който става възможно получаването на правото да се разчлени града, взирането в множеството му възможности и най-вече да се каже:
„обичам тази свобода на градовете
отскубнала се внезапно
смачкала
всички хора по пътя си”
Яница Радева
Преглеждания: 868 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
Изкуство 
