Старият завет дава много знаци да бъде четен като сборник от вълшебни приказки, които, според Проп, са наративната част от древния култ и обичай. Белезите на вълшебната приказка ще бъдат потърсени в историята за излизането от Египет, където повествованието следва основните конструкти: Мойсей напуска двореца на фараона, отправя се на път, среща Бог, който му дава вълшебно средство, за да се справи със задачата и т.н. Това са само част от моментите, които могат да бъдат открити в „Изход” и да отпратят вниманието ни към теорията на Проп.
Историята на Мойсей е предшествана от заповедта на фараона да се убиват новородените еврейски момчета. От страх да не бъде умъртвено новороденото й, майката на Мойсей го пуска по реката:
„...но като не можеше повече да го крие, взе тръстено кошче, намаза го с асфалт и смола и, като тури в него детето, сложи го в тръсталака при речния бряг” (Изход, 2:3)
Действието на поставяне на Мойсей в кошницата е в диалог с мотива „превозващата лодка”. Самият Проп отбелязва това сходство. Затварянето на героя, пускането му по реката и изваждането му от нея е свързано с митове от тотемичен произход, които се отнасят до родоначалниците на древните племена. Освен Мойсей, когото изваждат с кошчето от водата и става спасител на своя народ, от водата и дървен ковчег излиза също Ной, също родоначалник.
Порасналият Мойсей още при първата си среща с читателя предприема действие, което го полага в сюжета на вълшебната приказка. Той излиза от двореца и навън го сполита бедата – важен момент от наратива, тъй като позволява фабулата да примине към следващия приказен пункт – узнаването за бедата. „Ходът на действието изисква героят да разбере по някакъв начин за тази беда” (Проп, 49). Типичният начин за узнаването е царска повеля или случайно срещнати хора. В историята на Мойсей се случват последователно тези две възможности.
„...когато Мойсей порасна, случи се, че излезе при братята си (синовете Израилеви) и видя тежките им работи; видя още, че един египтянин бие едного евреина от братята му (синовете Израилеви).
И като се огледа насам-нататък и видя, че няма никого, той уби египтянина и го скри в пясъка.
На другия ден излезе пак, и ето, двама евреи се карат, и рече на виновния: защо биеш ближния си?
А той отвърна: кой те постави началник и съдия над нас? Да не мислиш да ме убиеш, както уби (вчера) египтянина? Мойсей се уплаши и си рече: бездруго това нещо се е узнало.
И научи се фараонът за това нещо и искаше да погуби Мойсея; но Мойсей побягна от фараона и се спря в Мадиамската земя и (като дойде в Мадиамската земя) седна при един кладенец.” (Изход, 2:11,12-15)
Бедата (в случая убийството) е завръзка, след нея героят напуска двореца на фараона и продължава своето вписване в сюжета на вълшебната приказка. Той се премества в пространството, но тук за разлика от литературата, моментът на придвижването е прескочен, спестен на реципиента. Композиционно преодоляваето на пространството във вълшебната приказка не е първостепенен проблем. С по-голяма важност е не пътуването, а пристигането на новото място. Мойсей се озовава направо в Мадиамската земя при кладенеца, където среща дъщерите на мадиамския свещенник. Пътуването му е само споменато и включено в единствено изречение: „...побягна от фараона и се спря в Мадиамската земя”. Както бягството, така и завръщането не е дадено като преодоляване на пространството, а като почти мигновено извършил се факт.
Във вълшебната приказка героят обикновено попада в гора, където случайно („Веднъж откара стадото далеч в пустинята”, 3:1) среща „персонаж от друга категория”, даващ му вълшебно средство. В историята на Мойсей планина Хорив поема функцията на вълшебната гора, със своята различност и отдалеченост от Египет. Мястото, където срещата се осъществява е особено – то е свещено, появяването на персонажа от друга категория, също става по необикновен начин – чрез горящата къпина. Този особен персонажът е Бог. Срещата е отбелязана от Проп като „просвещение”.
„И яви му се Ангел Господен в огнен пламък изсред една къпина. И видя той, че къпината гори в огън, но не изгаря.
И рече Бог: не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света.
И рече (му): Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов. Мойсей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.”(„Изход”, 3:2,5-6)
Затварянето на очите пред лицето на Бог, според Библията, е свързано с опасението от близка смърт – само умиращият вижда Бог, живите – не. Такъв е библейския жест на героя, но разчетен и според предписанията на старите обреди, запазени във вълшебната приказка – „затварянето на очите” е мотив, свързан с „временната слепота”, след която действащият субект получава „просвещението” си и предопределеността си. След просвещението героят се преобразява по-някакъв начин, получава нов облик, който Проп нарича в „Морфология на приказката” „трансфугирация” (след разговорът с Бог лицето на Мойсей е видяно като блестящо).
Но да се върнем малко назад и да проследим момента от преди срещата с Бог, свързан с пристигането в Мадиамската земя и извършването на доброто дело – защитата и помощта на дъщерите на Йотор. Резултатът е награда – получаване на Сепфора за съпруга. Но получаването на жена в случая не е цел на историята, както в голяма част от приказките, които завършват с оженването на героя и получаване на царството. В случая имаме асимилация – формата на женитбата от финала е пренесена в началния момент на историята и така получава ново значение – Сепфора не е била и няма да бъде в нито един момент цел – тя се явява по-скоро като материализиран израз, свидетелство за извършено добро, заради което Мойсей е бил награден, а в последствие – избран от Бог. Сепфора се явява и като персонаж-закрилник от гледна точка на сцената с „кръвния жених”, където нейното действие донякъде е свързано с известна представа ритуалност и шаманизъм. И още един важен момент от пристигането на Мойсей в Мадиамската земя - след като Йотор разбира за него го вика да яде хляб. В сюжета на вълшебната приказка яденето от героя е част от изпитанията, на които е подложен, преди да получи вълшебния предмет. Яденето е акт на приемане на и от новата общност. Но Йотор не е този, който изпитва, той е по-скоро би могъл да бъде определен като герой-който-помага, подобно на Сепфора, защото персонажът, който изпитва (персонажът от друга категория) поставя пред героя задачи за изпълнение и дарява вършебен предмет. В „Изход” Бог поставя на Мойсей трудната задача да се върне в Египет. Проп класифицира като „трудна задача” задачата, свързана по пряк или непряк начин със сватосването. Но в случая не става въпрос за бракосъчетание, свързано с репродукция, а по скоро обвързване с рода, „сватосване” на героя със своя народ, за чийто родоначалник е избран. Като персонажа от вълшебната приказка, Мойсей получава магически предмет, с който става възможно постигането на целта – извеждането на избрания народ от земята на фараона.
„И отговори Мойсей и рече: ами ако те ми не повярват и не послушат гласа ми и рекат: не ти се е явил Господ? (какво да им кажа?)
И рече му Господ: какво е това в ръката ти? Той отговори: тояга.”
(„Изход” 4:1- 2)
Тоягата и останалите две „личби”, които Мойсей получава, се явяват под въздействие на характерния за вълшебната приказка постулат на утрояване на нещата (трима братя, триглав змей). Бог му дава способност да: превръща тоягата в змия, покрива тялото с проказа, превръща водата в кръв. В същото време интересно е да се отбележи, че Мойсей три пъти се опитва да откаже задача, която му се възлага. (4:1, 4:10, 4:13). И още нещо свързано с числото три – майката на Мойсей го крие три месеца, преди да го пусне по реката.
Освен вълшебните предмет и способности, Мойсей получава и помощник. Той функционира като негово друго аз, прави всичко вместо него, говори пред фараона, пред старейшините, той е посредника между Мойсей и другите. „Помошникът е доказателство за силата и способностите му.” (Проп, 163).
„...нали имаш брат - левитина Аарона? Аз зная, че той може да говори (вместо тебе), и ето, той ще излезе да те посрещне и, като те види, ще се зарадва в сърцето си.
Ти ще говориш нему и ще туряш думите (Ми) в устата му, пък Аз ще бъда на устата ти и на устата му и ще ви уча, какво да правите. („Изход” 4:14-15)
Като персонаж-помощник действа и сестрана на Мойсей:
„сестрата на детето рече на фараоновата дъщеря: да отида ли да ти повикам жена кърмачка от еврейките, за да ти откърми детето” (2:7)
В сюжета на вълшебната приказка присъства герой-антагонист, който трябва да бъде надвит по един или друг начин. Наличието на този приказен перосонаж може да бъде регистрирано във фигурата на фораона, чиято основна роля в „Изход” е да пречи на отпътуването на евреите. Но трябва да се отбележи, че появата му не типична и припокриваща се с установеното му внезапно появяване във вълшебната приказка в началния момент от историята. В случая Мойсей търси фараона и борбата между тях се осъществява чрез вълшебни (чудесни) средства. Срещите им са многократно повторение на отказ, последван от напаст, до финалния момент, който може да се определи, според въведената от Проп терминология, като среща с „решаващото препятствие”. То обикновено бива разпознато като река, езеро или вода, която е премината по необикновен начин, и която преследвачите никога не се сещат да заобиколят. Това препятствие е определено като магическа граница..
„Тогава Моисей простря ръката си над морето, и през цялата нощ Господ тласкаше морето със силен източен вятър, та направи морето суша; и водите се разцепиха.
И тръгнаха Израилевите синове посред морето по сухо: водите бяха тям като стена отдясно и отляво.
А Израилевите синове минаха по сухо презсред морето: водите (бяха) тям като стена отдясно и (стена) отляво.”(„Изход” 14:21-22,29)
Важността на преминаването през Червено море като последно и решаващо препятствие намира израз и в „Изход”, където гл. 15 е дадена изцяло по формата на ода за преминаването на морето.
В „Изход” има един епизод, забулен в недоизясненост – това е случката с „кръвния жених”, която беше спомената в хода на изложението. Този напълно неясен момент може да бъде тълкуван чрез мотива за „белязването на героя”. Белязването, клеймосването се извършвало най-често чрез порязване. Може би загатката около „кръвния жених” ще намери своето тълкуване чрез теорията на вълшебната приказка, тъй като според нея – белязването на героя става преди бракосъчетанието. Дали „кръвен жених” не е остатъчна реплика по време на древен обред свързан с бракосъчетанието? А в образването на сина в случая може би трябва да се види възможно персонифициране на Мойсей.
„По пътя, когато Мойсей беше на нощувка, случи се, че го срещна Господ и искаше да го умъртви.
Тогава Сепфора взе остър камък, обряза крайната плът на сина си и, като я хвърли при нозете Мойсееви, рече: ти си ми кръвен жених.
И Господ си отиде от него. Тогава тя рече: кръвен жених - поради обрязанието.” („Изход”, 4:24-26)
А как да бъде тълкуван опитът за убийство на Мойсей от Бог? Може би това е момент от изпитанията и „просвещението” на героя, за което вече стана дума, тъй като именно просвещението в най-древните общества е организирано по такъв начин, че просвещавания да бъде уверен, че отива на смърт.
Лесното вместване на историята за напускането на Египет в коловозите на вълшебната приказка, я прави плодотворен сюжет за сценарийни разработки и филмиране, доказателство, за което са и многобройните кинопродукции на тази тема.





Библиография
1. Проп, Владимир А. Исторически корени на вълшебната приказка, ИК „Прозорец”, II изд.