 |
Многогласни чанове и бумтене на тъпани. Това са първите впечатления от пернишкия фестивал „Сурва”, който за 17-та година имаше с какво да зарадва очите на публиката и обективите на фотографите. Той беше открит на 25 януари под патронажа на Министерството на културата и продължи три дни, изрисувани с цветовете на празника, веселието и изненадите, следващи буквално зад всеки ъгъл.
Около 6000 хиляди маскирани човека се разхождаха по улиците.
|
 |
| Преобразените бяха не само от България. Тук можеха да се срещнат и костюми от Македония, Грузия, Индия, Италия, Северна Ирландия, Словения, Сърбия, Турция и Черна гора. Всички участници на финала получиха дипломи, а победителите си поделиха награден фонд от 10 000 лева. |
Като казвам, че костюми и лица от всички краища на страната и света се събраха на една място, на един немного голям градски площад като пернишкия, това едва ли ще ви помогне да си представите ясно картината. Дори снимките, които направихме и по-късно разглеждахме, не могат да допълнят атмосферата на празника. Човек трябва да се потопи целия в нея! Сред тътена на звънците, които сякаш отваряха портата към други светове. Сред промъкващите се разноцветни миризми на захарен памук, кебапчета и, разбира се, натурален кози парфюм, лъхащ от развилнелия се танц на дългокосместите кукери, или, както ги наричат още в различни краища на страната „бабугери”, „дервиши” или „сеймени”. Край тях се промъкваха фини испански момичета или стърчащите с огромни глави, представители на групата от Македония. Докато публиката ги разглеждаше, те се оглеждаха едни други, в очакване на реда си за явяване пред журито.
 |
| Шествието на почти всяка група от България се водеше от голямо чучело, наричано „кон”, „камила” или „магаре”, покрито с черги и звънци. |
 |
| Кукерите подскачаха непрекъснато като по този начин, според традицията, се стремят да стимулират по магически път буйния растеж и богатата реколта. |
 |
| Участниците в кукерското шествие, според обичая трябва да бъдат млади мъже, ергени, но, както се казваше настойчиво в една реклама преди време, „традициите не са това, което бяха”. Поради тази причина, под маските на „Сурва” често надничаше и по някое женско или момичешко лице. |
 В костюмите можеше да се съзре смесване на обичаите със съвременните фантазии и възможности. Особено интересен беше един кукер, аранжиран от главата до петите с капачки за буркани.
Традиционно ролите на кукерите са мъжка и женска. Женските персонажи в кукерския карнавал са „бабата” и/ или „невестата”, едната, от които носи дървена кукла. На фестивала в Перник, в ролята на кукла успяхме да съзрем едно прасенце, което лакомо пиеше мляко от бебешко шише, в прегръдките на брадясала кукерска невеста.
В маскарадното шествие, според традицията, до „булката” и „бабата” вървят техните съпрузи - „зетят” и „дядото”. На гърбовете си те носят сламени гърбици, които изразяват връзката им със света на отвъдното. „Дядото” и „зетят” имат ролята да пазят „невестите си” от похотливи набези на останалите кукери от групата, които се стремят да ги повалят на земята и извършват движения напомнящи полов акт. Може би поради тази причина кукерите от ямболското село Калчево се бяха снабдили с нов кукерски персонаж – „полицай”. Други фигури, които бяха характерни за шестващите групи бяха „дяволът”, „мечката” и... „мед-сестрата”.
Докато сетивата се пълниха с впечатление, се озовахме „зад рампата” на „спектакъла”, където се изрисуваха гримовете. Един татко слагаше върху разноцветния костюм от нарязани парцали на малкия си син, тежките чанове, с които да гони духове и да вика плодородието.
 Докато сетивата се пълниха с впечатление, се озовахме „зад рампата” на „спектакъла”, където се изрисуваха гримовете. Един татко слагаше върху разноцветния костюм от нарязани парцали на малкия си син, тежките чанове, с които да гони духове и да вика плодородието. Малко по-надолу една „мечка” пиеше течност с няколко десетки градуса по-висока от минерална вода и се готвеше за предстоящия танц, защото, както се казва: „жадна мечка хоро не играе”.
По-нататък следвахме алеите, отвеждащи към пернишкия Дворец на културата. Украсен с цветовете на фестивала – оранжево, жълто и зелено – той самият изглеждаше като облечен в костюм. На втория етаж ни посрещна изложбата „Лица на маски, лица за маски”, която бе открита през първия фестивален ден. Тя включваше 37 фотографии, правени по време на сурвакарските и кукерски шествия на 13 и 14 януари в Пернишкия регион. Изложбените фотографии, снимани в и около къщите на селата Кошарево, Ярджиловци, Светля и други, запознаваха не само с характера са кукерските костюми и маски, но и отвеждаха погледа сред атмосферата на местната архитектура. Немалка част от снимките имаха за декор фасадата на стара селска къща. Особено открояваща се беше двойката младоженци, в която е спазен принципа на кукерската традиция за мъжкото участие.
В програмата на фестивала „Сурва” беше включена също и „Работилница за маски”, на която можеше да се види демонстрация на изработване на маски. Те можеха за бъдат закупени от гостите на града. Оригинални кукерски сувенири се продаваха и на самия площад.
След края на фестивалните шествия, на 27 януари, беше организирана „Вечер на нациите” във фоайето на Двореца на културата.
И, накрая, какво още да кажем за маскарадните срещи в Перник?! Освен, че и организаторите, и ние, публиката, можем с благодарност да си спомняме до следващата фестивална година – 2010 – датата 16 януари 1966 г., сложила началото на толкова много възможности за добри срещи, обединяващи хората в мисълта за благоденствие.
Яница Радева
Преглеждания: 558 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
Общество 
Децата, кърмени от майките си умират по-рядко от внезапна смърт, придобиват по-добър имунитет, растат по-добре, предразположени са по-малко към затлъстяване, когато пораснат. Може би не е случайност, че имат по-добро зрение.
