 Китка думи за Емили Дикинсън
Тя изпреварва с няколко деситилетия модерната поезия. Това е възможно най-краткото определение за Емили Дикинсън (Emily Elizabeth Dickinson). Изречение, което никога не е чула за себе си. Но може би е чула да я наричат «жената в бяло», защото последните години от живота й (от 1962) това е цветът на нейните дрехи. Цвят, който може да бъде открит с много значения в поезията й. А поезията й – тя се явява за живот, когато нейната създателка се е срещнала вече с Вечността. В бюрото й откриват завещанието й – 1700 стихотворения, които поемат свой живот. Когато години по-рано, през 1862 г. Емили пише писмо до пастор Томас Хигинс, човек, стоящ близо до литературните среди, той признава оригиналните й поетически способности, но я съветва да не печата. Тя послушва съвета му – нейни стихове приживе почти не виждат бял свят. Първата й книга се появява през 1890 г., четири години след смъртта й.
Хигинсън и Мейбъл публикуват два нейни тома, заедно с част от кореспонденцията й в периода 1890-1894.
Животът й е бил предимно затворен в рамките на семейното имение или девическото училище, където Емили получава образованието си. Предполагаеми за две нейни сърдечни увлечения. Едното с Бенжамин Нютон, стажант на баща й, адвокатът Едуард Дикинсън, който живее в дома им. Нютон умира през 1853 г- от туберкулоза. Следващото вероятно увлечение е Чарлз Уодзуърт, с когото се запознава през 1854 г. и който често я посещава до 1862 г.
Поезията й отразява влиянието на калвинизма, мислите и чувствата, които я вълнуват в отношенията й с Бога, природата, самата себе си. Стилът й е стегнат, ограничен в рамките на римуваното четиристишие от протестантските химни, но в същото време е наситен с експресивност, идваща от нетрадиционни рими.
Стиховете й нямат заглавия. Тя създава система на стиха, уникална за американската литература. От голяма значение е знакът «тире», което заменя точката, точката с запетая и, отчасти, точката. Тирето обозначава ритмико-смислова пауза, и Дикънсън поставя тире там, където съгласно правилата никакви препинателни значи не са нужни. Тирето създава изразителност и ритмично разнообразие на стиха на Дикинсън. Ключовите думи в стиховете й често са въведени с главни букви.
Интересни наблюдения върху творчеството на Емили Дикинсън прави М. Г. Костицина в «Категорията на червения и белия цвят в поезията и епистоларното наследство на Емили Дикинсън». Тя счита, че Дикинсън «използва цветови прилагателни в преки и преносни значения.»
“И израза “бял като сняг” поетесата ползва в описанието на предмети, понятие, вещи, които никак не са свързани със снега.” ("a Little shell of a snail, so whitened by the snow" [The Letters 1958: 203]). Костицина открива в поезията на Емили Дикинсън влияние на трансцеденталните нагласи в изкуството. ”Изпитвайки влиянието на трансцеденталистите, Дикинсън унаследява теоритичния интерес към природата.” В творчествата на Дикинсън белият цвят означава освен “радостен, но също "white" придобива философски смисъл и се доближава до темата за смъртта. Костицина счита също, че Емили Дикинсън противопоставя белия и червения цвят. Червеното у нея е символ на жизнената енергия, животът в динамика. Белият – статичен, в състояние на покой и равновесие.
Преглеждания: 755 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
Изкуство 
