Хисарлъка не е само името на местността, където се намира древната римска крепост Пауталия. Тук заедно битуват древността и настоящето. Старината наднича като останки от крепости изпод тревите, храстите, дърветата. Днешното също е намерило своето място сред дърветата, опънало телени мрежи и сложило надпис „зоопарк”.

Достигането на зоопарк „Хисарлъка” стана случайно. Поблазни ни да влезем не желанието да видим затворени диви животни. Нито стремежът към попълване на информационните празнини на тема зоология. По-скоро причината беше една лисича муцуна, надничаща плахо през мрежата и желанието нашия един лев за вход някак да достигне до обитателите на този зоопарк като по-добър живот.

Входните билети купихме от Иван Николов, който се опитваше да ни убеди в образователната необходимост на зоопарковете и по този начин да се противопостави на нашето недоверие от доброто чувство на обитателите на зоопарковете по принцип. На въпроса това частен зоопарк ли е, той рязко заяви, че това е собственост на Балканският природозащитен съюз. Брошури и рекламни материали нямаше. Така че не ни оставаше друго освен да тръгнем по пътеките, покрай клетките, а защо не и кафезите с животните. Толкова натясно живеят. Може би се чувстваха комфортно само патиците, а паунът така и не се реши на разпери ветрилото на опашката си.

Но гвоздеят на учудването ми беше маймуната на зоопарка. Ето как стана срещата ми с нея. Приближавайки се до една неголяма постройка, запитах излизащите от нея девойки: „Това тоалетна ли е?” – „Не, отговориха те, но мирише по същия начин.” Това беше обиталището на маймуната. Строг тъмничен режим, включен радиатор и... фекалии. Една работничка от зоопарка, докато ни показваше дворчето за през лятото с изсъхналото дърво, по което да се покатерва маймуната, се оправда, че "не го е сложила тя там, просто се грижи за него". И че много обичал праз лук, зелен лук и всякакъв лук. Но въпреки интересната информация за кулинарните предпочитания на нашия прадед, това не компенсира гледката на животното затворено в смрад, в която аз като посетител, не изтърпях повече от няколко секунди. Колкото да видя една почни човешка длан, чоплеща кора от дърво и гледаща съвсем не ведро в посоката на светлината, идваща откъм отворената врата. Какво беше усещането може би ще разберете, ако го видите. А тук ви поместваме снимка на маймуната, явно от летния сезон, която открихме в сайта на град Кюстендил. А ето и какво казва чл. 60 от Законът за Биологичното разнообразие (Обн., ДВ, бр. 77 от 9.08.2002 г.)

„Чл. 60 (3) Освен задълженията по ал. 2 зоологическите градини са длъжни да:
1. настаняват животните при условия, които удовлетворяват техните биологични изисквания и изискванията за запазването и размножаването им;
2. осигуряват подходяща за отделните видове обстановка в местата, където те са затворени.”

Може би само патиците, гъските и козите на зоопарка, заедно с котките, които безпрепятствено се разхождаха, за разлика от родните им в кафези лъвица, тигър и ягуар бяха с удовлетворени биологични изисквания. Но идва пролет – може би за всички тях ще дойдат по свежи дни – след като отшуми зова на природата. Както мечката, която тъкмо се бе събудила и се опитваше да се адаптира, движейки се наляво-надясно в клетката си. Без съмнение след седмица ще се успокои като вълка, двадесетина метра по-надолу.

Я.Радева

Коментирай първи!

Коментирай

Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Име:
E-mail
Заглавие:
Коментар:
Номер за въвеждане:*

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2